В следващия миг той се нахвърли върху мен, сграбчи с една ръка косата ми, а с другата дупето ми и започна яростно да ме целува. Не губеше време, пусна език между устните ми и го вкара дълбоко в устата ми.
Изстенах, прегърнах го през кръста и се повдигнах на пръсти, за да достигне по-навътре в мен. Зъбите му се забиха в долната ми устна с болезнена сила.
— Мислиш, че само с няколко думи можеш да сложиш край? Между нас няма край, Ева.
Допря гърба ми плътно в кабината. Бях притисната до стената от сто и деветдесет сантиметровото тяло на възбуден до крайна степен мъжкар.
— Липсваше ми — прошепнах аз, хванах го за задника и се притиснах по-плътно до него.
— Ангелче — изпъшка Гидиън.
Целуваше ме — дълбоки, безсрамно отчаяни целувки, които накараха краката ми да се подкосят.
— Какво правиш? — прошепна задъхано той. — Защо обикаляш насам-натам и създаваш неприятности?
— Имам много свободно време — отвърнах, не по-малко задъхана от него, — откакто зарязах тъпото си гадже.
Той изръмжа, гореше от страст, ръката му стискаше косата ми толкова силно, че ми причиняваше болка.
— Не можеш да оправиш всичко с една целувка или пък с чукане, Гидиън. Не и този път.
Беше толкова трудно да го пусна. Беше почти невъзможно след седмиците, в които правото и възможността да го докосвам ми бяха отнети. Имах нужда от него. Той притисна чело до моето.
— Трябва да ми имаш доверие.
Сложих длани на гърдите му и го бутнах назад. Остави ме да го направя, погледът му беше съсредоточен върху лицето ми.
— Не мога да ти имам доверие, когато отказваш да разговаряш с мен.
Протегнах се, извадих ключа от таблото и му го подадох. Кабината започна да се спуска.
— Накара ме да мина през ада. Нарочно. Накара ме да страдам. И не се вижда края на това мъчение. Не знам какво, по дяволите, правиш, шампионе, но тази тъпа игра на доктор Джекил и мистър Хайд никак не ми допада.
Ръката му се плъзна в джоба, движенията му бяха спокойни и отмерени. Държеше се така, когато беше най-опасен.
— Ти си напълно неуправляема.
— Да, когато съм облечена. Свиквай с това.
Вратите на кабината се отвориха и аз излязох. Той постави ръка в основата на гърба ми и по тялото ми премина тръпка. Този невинен жест през пластовете дрехи ме възбуждаше още от самото начало.
— Ако те видя още веднъж да слагаш ръката си така върху Корин, ще ти счупя пръстите.
— Знаеш, че не искам друга — прошепна той. — Не мога. Обсебен съм от желанието да имам теб.
И бентлито и мерцедесът чакаха пред сградата. Докато съм била вътре, небето беше потъмняло, сякаш се въсеше заедно с мъжа до мен. Въздухът тежеше от напрегнато очакване, първи признак на задаваща се лятна буря. Спрях под навеса на входа и погледнах към Гидиън.
— Накарай ги да пътуват заедно. Ние с теб трябва да поговорим.
— Такъв беше и моят план.
Ангъс допря ръка до ръба на фуражката си и седна зад волана. Другият шофьор се приближи до Гидиън и му подаде ключовете от колата.
— Госпожице Трамел — обърна се той към мен вместо поздрав.
— Ева, това е Раул.
— Срещали сме се и преди — отбелязах. — Предаде ли съобщението, което ти бях дала миналия път?
Пръстите на Гидиън потръпнаха на гърба ми.
— Предаде го.
— Благодаря ти, Раул — казах с широка усмивка.
Раул отиде до бентлито и седна на предната седалка, а ние с Гидиън се приближихме към мерцедеса и той ми отвори вратата. Изпитах известно вълнение, когато той седна зад волана и намести седалката, за да направи достатъчно място за дългите си крака. Запали мотора и се вля в трафика, умело и самоуверено управлявайки мощната машина из лудницата на нюйоркските улици.
— Започвам да те желая, когато те наблюдавам как шофираш — казах и забелязах как ръката му стисна волана по-силно.
— Господи! — въздъхна той и ми хвърли един поглед. — За теб превозните средства са фетиш.
— За мен фетиш е Гидиън — прошепнах аз. — Минаха няколко седмици.
— Мразя всяка секунда от тях. Това е истинско мъчение, Ева. Не мога да се съсредоточа. Не мога да спя. Изпускам нервите си и по най-дребния повод. Без теб живея в ад.
Не исках да страда, но щях да излъжа, ако не признаех, че моята собствена мъка ставаше по-поносима, когато знаех, че му липсвам не по-малко, отколкото той на мен. Извърнах се на седалката и го погледнах.
— Защо ни причиняваш това?
— Отвори ми се възможност, от която се възползвах — отговори той през стиснати зъби. — Раздялата ни е цената, която трябваше да платя. Няма да е вечна. Само трябва да проявиш малко търпение.
Поклатих глава.
— Не, Гидиън. Не мога. Не издържам повече.
—
— Аз вече те напуснах. Не го ли разбираш? Живея собствения си живот и ти не присъстваш в него.
— Присъствам по всички начини, които са възможни в момента.
— Как, като караш Ангъс да ме следи ли? Хайде, стига. Това не е връзка — заявих аз и облегнах буза на седалката. — Поне не такава, каквато аз искам.
