— Какво друго да кажа? Знам само едната страна на историята.

— Някога замисляла ли си се, че може вечно да има тайни от теб?

Намръщих се и оставих чашата си.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че той е на двайсет и осем години, син е на самоубил се кредитен мошеник и съвсем случайно притежава огромна част от Манхатън — заяви Кари и вдигна вежда, сякаш ме предизвикваше. — Само си помисли! Възможно ли е между всички тези факти да няма никаква връзка?

Забих поглед в чашата си и отпих, но не признах, че вече поне няколко пъти се бях питала същото. Богатството, което Гидиън притежаваше, беше изумително, особено като се има предвид възрастта му.

— Не мога да си представя Гидиън да мами някакви случайни хора. Не и при положение че е много по-голямо предизвикателство да постигне всичко по законния начин.

— С всички тайни, които крие, можеш ли да си сигурна, че го познаваш достатъчно добре, за да направиш подобна оценка?

Помислих си за мъжа, с когото бях прекарала нощта, и почувствах облекчение, защото бях напълно сигурна в отговора, поне за момента.

— Да.

— Добре, тогава — Кари сви рамене. — Вчера говорих с доктор Травис.

При споменаването на нашия терапевт от Сан Диего мисълта ми веднага се отклони в друга посока.

— Така ли?

— Да. Онази вечер наистина яко оплесках нещата.

По притеснения начин, с който отметна кичурите от лицето си, разбрах, че има предвид оргията, която бях заварила вкъщи.

— Крос счупи носа на Иън и му разцепи устната — каза той, извиквайки в мен яростната реакция на Гидиън към… приятеля на Кари и неговото грубо предложение да се присъединя към тях. — Вчера видях Иън. Изглежда така, сякаш някой го е блъснал с тухла в лицето. Искаше да знае кой го е подредил, за да може да повдигне обвинение.

— О, не! — Имах чувството, че нещо притисна гърдите ми. — По дяволите!

— Знам. Милиардер плюс съдебен иск е равно на купища пари. Какво, по дяволите, си мислих, че правя? — Кари затвори очи и ги разтърка. — Казах му, че не знам с кого си била онази вечер, че си го забърсала някъде и си го довела вкъщи. Крос го нападна толкова внезапно, че Иън въобще не успя да го види.

— Но двете момичета, които бяха с теб, добре огледаха Гидиън — заявих аз мрачно.

— Те изхвърчаха през тази врата — Кари посочи холната врата, като че ли тя все още се тресеше след затръшването — като прилепи от ада. Не дойдоха с нас до спешното и никой от двама ни не знае кои изобщо бяха. Всичко ще е наред, ако Иън не ги срещне някъде случайно.

Потърках с ръка стомаха си, отново обхваната от тревога.

— Ще се опитам да държа нещата под контрол — увери ме той. — Всичко, което се случи през онази нощ, беше предупредителен сигнал и след като го обсъдих с терапевта, започнах да осъзнавам нещата. След това отидох да видя Трей. Да му се извиня.

Стана ми тъжно, когато чух името на Трей. Надявах се, че зараждащата се връзка между Кари и студента по ветеринарна медицина ще потръгне, но Кари вече беше успял да я разруши. Както обикновено.

— Как мина?

Той отново сви рамене, но този път с очевидно неудобство.

— Онази нощ го нараних, защото се държах като идиот. А вчера отново го нараних, като се опитвах да оправя нещата.

— Скъсахте ли? — Протегнах ръка и стиснах неговата, когато ми я подаде.

— Нещата сериозно охладняха. Някъде до точка на замръзване. Той иска да съм гей, а аз не съм.

Заболя ме, когато чух, че още някой иска Кари да е различен от това, което е. При него винаги се получаваше така. Не можех да си обясня защо. За мен той беше прекрасен точно когато е себе си.

— Толкова съжалявам, Кари.

— Аз също, той е страхотен човек. Просто в момента не съм готов за стреса и всичките изисквания на подобна сложна връзка. Работя много. И положението ми не е достатъчно стабилно, за да мога да издържа психически на напрежението — каза той и стисна устни. — Може би не е зле и ти да се замислиш за това. Преместихме се тук съвсем скоро. И двамата все още свикваме с обстановката.

Кимнах. Много добре разбирах какво има предвид и като цяло бях съгласна с него, но бях твърдо решена да изградя здрава връзка с Гидиън.

— Говори ли и с Татяна?

— Не е необходимо. — Той прокара палец по кокалчетата на ръката ми и след това я пусна. — Тя е лесна.

Изсумтях и отпих голяма глътка от полуизстиналото си кафе.

— Не само в този смисъл на думата — смъмри ме той и ми се усмихна палаво. — Искам да кажа, че не очаква нищо и няма никакви претенции към мен. За нея всичко е наред, стига да използвам презервативи и да я накарам да свърши поне толкова пъти, колкото свършвам аз. Чувствам се добре с нея, и то не само защото прави перфектни свирки. Приятно е да си с някого, който иска единствено да се забавлява и не те притиска по никакъв начин.

— Гидиън ме познава. Разбира ме и се опитва да ми помогне да се справя с проблемите си. И той полага усилия във връзката ни, Кари. И на него не му е лесно.

— Мислиш ли, че Крос е изчукал бившата си в обедната почивка?

— Не.

— Сигурна ли си?

Поех дълбоко въздух, отпих глътка кафе, за да ми даде сили, и признах:

Перейти на страницу:

Похожие книги