Точно щях да му отговоря, когато Гидиън влезе в самолета. Изглеждаше мрачен, в едната си ръка държеше куфарче за документи, а в другата сак. Подаде сака на стюарда, след това мина покрай нас с Кари, кимна му бегло и прокара върха на пръстите си по бузата ми, изпращайки вълна от електричество през цялото ми тяло. После изчезна в кабината в задната част на самолета и затвори вратата.
Намръщих се.
— Пак е в лошо настроение.
— Но е толкова секси. Как само изглежда в този костюм.
Обикновено костюмът определяше как изглежда един мъж. Но това, в което Гидиън превръщаше всеки костюм, би трябвало да се забрани със закон.
— Не споменавай външния му вид — измърморих аз.
— Направи му свирка. Със сигурност ще му оправи настроението.
— Говориш като мъж.
— Ти нещо друго ли очакваш?
Кари взе изпотената стъклена бутилка с водата, която не бях наляла в кристалната си чаша.
— Виж това.
Показа ми етикета, на който пишеше: „Крос тауърс & казино“.
— Ето това вече е гъзария.
Свих сърдито устни.
— Това е за китовете.
— Какво?
— Големите играчи в казината. Комарджии, на които не им мигва окото да заложат сто хиляди на една-единствена карта. Има много екстри, с които ги привличат — храна, хотелски стаи, безплатни пътувания. Вторият съпруг на майка ми беше такъв. Това беше една от причините, заради които го изостави.
Кари поклати глава.
— Боже, какви неща знаеш. Значи този самолет принадлежи на компанията?
— Това е един от петте самолета на компанията — поясни стюардът, който се появи с табла, отрупана със сирена и плодове.
— Божичко — измърмори Кари. — Това си е цяла флотилия.
Наблюдавах го как извади лекарството против повръщане от джоба си и преглътна едно от хапчетата с водката с доматен сок.
— Искаш ли? — попита той и посочи опаковката на масата.
— Не, благодаря.
— Ще се заемеш ли с господин Секси Сърдитко?
— Не съм сигурна. Може би ще си извадя електронния четец и ще почета.
Трийсет минути по-късно Кари вече леко похъркваше, опънал седалката си назад и нахлупил слушалки на ушите си. Наблюдавах го известно време, щастлива, че изглежда толкова отпуснат и безгрижен, дори линиите около устата му се бяха отпуснали в съня.
След това станах и отидох в кабината, където Гидиън се бе затворил. Поколебах се дали да почукам, но реших да не го правя. Опитваше се да ме държи встрани от всичко и реших, че този път няма да му дам възможност да го направи.
Вдигна поглед, когато влязох, но по лицето му не се изписа изненада от внезапното нахлуване. Седеше на бюрото и слушаше какво му говори жената от екрана през сателитната видеовръзка. Беше оставил сакото си на облегалката на стола и бе разхлабил възела на вратовръзката. След първия бегъл поглед, който ми хвърли, се съсредоточи отново върху разговора.
Започнах да се събличам.
Първо свалих потника си, след това сандалите и джинсите. Жената продължи да говори, чух думите „безпокойство“ и „несъответствия“, но очите на Гидиън вече бяха вперени в мен — горещи и ненаситни.
— Ще поговорим за това утре сутрин, Алисън — прекъсна я той, натисна едно копче на клавиатурата и екранът угасна.
Точно в този момент сутиенът ми падна върху главата му.
— Аз страдам от предменструален синдром — заявих аз, — а ти си този, който непрекъснато си мени настроенията.
Той сложи сутиена в скута си, облегна се назад, постави ръце върху страничните облегалки на стола и сплете пръсти.
— И ти ми правиш стриптийз, за да ми оправиш настроението?
— Ха! Мъжете са толкова предсказуеми. Кари предложи да ти направя свирка, за да се почувстваш щастлив. О, не… не бързай да се радваш. Няма да стане.
Пъхнах палци в ластика на бикините си и започнах да се полюлявам на пети. Трябваше да му се признае — заслужаваше похвала за това, че погледът му беше впит в очите, а не в гърдите ми.
— Мисля, че си ми задължен, шампионе. И то много. Бях изключително толерантна, като се вземат предвид последните събития, не смяташ ли? — Той вдигна учудено вежди. А аз продължих: — Искам да кажа, че ми е много интересно как ще реагираш ти, ако дойдеш у нас и завариш бившето ми гадже да си тръгва, като си загащва ризата. А след това се качиш горе и видиш, че целият диван е разхвърлян, а аз току-що излизам от банята.
Гидиън стисна зъби:
— Нито аз, нито ти бихме искали да знаем как ще реагирам.
— Значи и двамата сме съгласни, че се държах дяволски страхотно при така създадените обстоятелства — заявих и скръстих ръце, съзнавайки прекрасно, че така подчертавам атрибутите, които той обожава. — Беше съвсем ясен, когато обясняваше как би ме наказал. Сега е време да уточним как ще ме наградиш?
— Аз ли трябва да избера? — попита той с премрежен поглед.
— Не — усмихнах се аз.
Остави сутиена ми върху клавиатурата и бавно и грациозно се надигна от стола.
— Тогава ти си избери награда, ангелче. Кажи какво искаш?
— Като за начало искам да престанеш да се цупиш.
— Да се цупя? — учуди се той и се опита да потисне усмивката си. — Ами… Тази сутрин се събудих без теб, а и в следващите две сутрини ще е същото.
Отпуснах ръце, приближих до него и поставих дланите си върху широките му гърди.
— Наистина ли това е причината?
