— Почти. Мисля, че в момента аз съм единствената в живота му. Правим страхотен секс, разбираш ли? Но Корин го държи по някакъв начин. Гидиън казва, че изпитва чувство на вина, но това не обяснява увлечението му по брюнетки.
— Но обяснява защо си си изпуснала нервите и си го ударила. Това, че тя се върти около него, те вбесява. А той пак не иска да ти каже какво става. Мислиш ли, че подобни отношения са нормални?
Не бяха. Знаех го. И мразех този факт.
— Снощи ходихме при доктор Питърсън.
Кари вдигна вежди.
— Как мина?
— Не ни каза, че трябва да бягаме един от друг колкото ни държат краката.
— А ако ви каже нещо подобно? Ще го послушаш ли?
— Този път няма да бягам, ако нещата загрубеят. Говоря съвсем сериозно, Кари. — Вперих поглед в него. — Ако избягам при първата вълна от неприятности, ще излезе, че не съм постигнала нищо.
— Крос не е вълна, а истинско цунами, бебчо.
Засмях се, без да искам. Кари можеше да ме накара да се разсмея дори когато плачех.
— Честно казано, ако не успея да накарам връзката ми с Гидиън да проработи, се съмнявам, че изобщо бих могла да имам връзка с някого.
— В момента говори ниското ти самочувствие.
— Той знае какъв товар нося.
— Добре.
Погледнах го учудено.
— Добре?
„Предаде се твърде лесно.“
— Не съм напълно убеден, но ще приема нещата — заяви той и грабна ръката ми. — Хайде, ела да ти оправим косата.
Усмихнах му се благодарно.
— Ти си върхът.
Той леко удари дупе в моето.
— И няма да те оставя да го забравиш.
— За смъртоносен капан — заяви Кари, — този е доста баровски.
Поклатих глава и се отправих към кабината в частния самолет на Гидиън.
— Няма да умреш. Пътуването със самолет е много по-безопасно от пътуването с кола.
— Не смяташ ли, че самолетните компании са платили доста пари, за да разпространяват подобни статистики?
Спрях, за да го шляпна леко по рамото през смях, и обгърнах с поглед изключително луксозния интериор. Определено правеше впечатление. През живота си бях виждала и други частни самолети, но както обикновено Гидиън беше стигнал до ниво, което малко хора изобщо можеха да си позволят.
Кабината беше просторна, с широка пътека в средата. Беше обзаведена в неутрални цветове и акценти в шоколадовокафяво и леденосиньо. В лявата част бяха подредени дълбоки въртящи се седалки с масички пред тях, а вдясно беше поставен огромен диван, разделен на отделни места за сядане. До всяка седалка имаше самостоятелна конзола с всякакви електронни забавления. Знаех, че в задната част на самолета има спалня и една или две луксозно обзаведени бани.
Стюардът взе саковете и ни направи знак да седнем на две от седалките, пред които имаше маса.
— Господин Крос ще бъде тук до десет минути — каза той. — Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
— За мен вода, моля — отвърнах аз и погледнах часовника си, минаваше седем и половина.
— Едно блъди мери — поръча Кари, — ако имате.
Стюардът се усмихна.
— Имаме всичко.
Кари улови погледа ми.
— Какво? Не съм вечерял. Доматеният сок ще ме засити, докато дойде време за вечеря, а алкохолът ще помогне на хапчето против повръщане да подейства по-бързо.
— Нищо не съм казала — възразих аз.
Обърнах се към прозореца и се загледах в нощното небе. Както обикновено мислите ми се насочиха към Гидиън. Беше мълчалив през целия ден, още от момента, в който се събуди. Отидохме на работа в пълно мълчание, а когато работният ден свърши в пет, се обади само за да каже, че Ангъс ще ме закара до вкъщи сама и после ще ни вземе с Кари и ще ни остави на летището, където ще се срещнем.
Все пак реших да се прибера пеша, тъй като предишната вечер не бях ходила на фитнес, а нямаше да имам време за тренировка преди полета. Ангъс ме предупреди, че на Гидиън няма да му е никак приятно, ако откажа да се кача в колата, въпреки че се опитах да бъда много любезна и наистина имах причина за този си избор. Реших, че Ангъс все още мисли, че му се сърдя заради Корин, което донякъде си беше вярно. Със съжаление трябваше да призная, че някъде дълбоко в себе си се надявах да се чувства зле. По-голямата част от мен обаче се възмущаваше, че съм толкова дребнава.
Докато вървях през Сентръл парк, следвайки една от алеите между високите дървета, взех твърдо решение, че няма да позволя на нито един мъж да ме засегне. Дори и на Гидиън. Нямаше да позволя на проблемите с него да ми попречат да прекарам добре в Лас Вегас с най-добрия ми приятел.
По средата на пътя спрях, обърнах се и се загледах в мезонета на Гидиън, който се издигаше високо над Пето авеню. Питах се дали в момента е там, дали си събира багажа и прави планове как да прекара уикенда без мен. Или може би все още е на работа и довършва неотложните задачи за седмицата.
— Охо!… — изчурулика Кари, когато стюардът се върна с питиетата ни. — Пак доби онова изражение.
— Какво изражение?
— Яростно и агресивно — отвърна той и чукна високата си тънка чаша в чашата ми за вода. — Искаш ли да поговорим?
