— Наистина ти завиждам за тена — каза Шона. Беше облечена в дънки, ефектно потниче и тънък шал. — Аз само почервенявам и ми избиват още повече лунички.
— Но пък косата ти е толкова прекрасна — посочих аз, искрено се възхищавах на тъмночервената й грива.
Стивън прокара пръсти през косата си, която имаше същия цвят като тази на сестра му, и се усмихна:
— Какви ли не жертви прави човек, за да изглежда секси.
— Ти пък откъде знаеш? — попита Шона и блъсна закачливо брат си по рамото, но той изобщо не реагира на удара.
Докато тя бе стройна и слаба, Стивън беше висок и едър. От разговорите ми с Марк знаех, че партньорът му върши сам голяма част от работата в строителната си фирма и това обясняваше както едрата му фигура, така и захабените ръце.
Влязохме в ресторанта и веднага ни настаниха, тъй като бях направила резервация веднага щом Марк ме покани на обяд. Ресторантът беше малък, но имаше много приятна атмосфера. Слънцето влизаше през остъклените стени, а храната миришеше така вкусно, че устата ми се напълни със слюнка.
— Много се вълнувам за петък.
Меките сини очи на Шона горяха от нетърпение.
— И ще води
— Там не е място за теб — не му остана длъжна тя. — Знам, че мразиш тълпите.
— Не ги мразя, просто имам нужда от лично пространство.
Шона театрално завъртя очи:
— Не могат всички да се съобразяват с теб.
Когато стана въпрос за тълпи, се сетих за Гидиън и желанието му да ме закриля.
— Имаш ли нещо против да доведа мъжа, с когото излизам? — попитах аз. — Или това ще ни развали вечерта?
— Не, разбира се. Той има ли приятел, който би искал да дойде с нас?
— Шона! — Марк очевидно беше изненадан и възмутен. — Ами Дъг?
— Какво Дъг? Не ме остави да довърша. — Тя ме погледна и обясни: — Дъг е гаджето ми. Това лято е в Сицилия на кулинарен курс. Той е готвач.
— Чудесно — казах аз. — Падам си по мъже, които умеят да готвят.
— О, да. — Тя се засмя и погледна ядосано Марк. — Той не е за изпускане и си го знам. Така че, ако гаджето ти има приятел, който е готов да излезе с нас, но без да се надява на шансове за свалка, ще бъде чудесно.
Веднага се сетих за Кари и се усмихнах.
Но по-късно през деня, след като с Гидиън бяхме потренирали и се бяхме прибрали в апартамента му, промених мнението си. Станах от дивана, където се бях изтегнала и безуспешно се опитвах да чета, и отидох в кабинета му.
Видях, че е намръщен, а пръстите му бързо подскачат по клавиатурата. Светлината от монитора и малката лампа, насочена към фотоколажа на стената, бяха единственото осветление в стаята, така че по-голямата й част оставаше в сянка. Той седеше в полумрака, гол до кръста и красив, сам и резервиран. Винаги, когато работеше, изглеждаше уединен и недостижим. Почувствах се самотна само като го наблюдавах.
Комбинацията от физическата дистанция, причинена от цикъла ми, и напълно разбираемото решение на Гидиън да спим отделно, будеше дълбоко скритата ми несигурност и ме караше да се стремя непрекъснато да съм близо до него, да се опитвам още по-яростно да привличам вниманието му.
Фактът, че работи, вместо да прекарва времето си с мен, не би трябвало да ми пречи — много добре знаех колко е зает, но въпреки това страдах. Чувствах се изоставена и самотна, което ми подсказваше, че отново се връщам към старите си нездравословни навици. Истината беше, че двамата с Гидиън сме едновременно най-доброто и най-лошото нещо, което можеше да се случи на всеки от нас.
Той вдигна очи към мен и ме прикова с поглед. Усетих как мисълта му превключва от работата към мен.
— Пренебрегвам ли те, ангелче? — попита той и се облегна на стола.
Изчервих се, искаше ми се да не чете мислите ми толкова лесно.
— Извинявай, че те прекъсвам.
— Знаеш, че винаги можеш да дойдеш при мен, когато имаш нужда от нещо.
Прибра клавиатурата, посочи освободеното място на бюрото пред себе си и дръпна стола си назад.
— Ела, седни тук.
През тялото ми премина гореща тръпка. Изтичах към него без никакъв опит да скрия нетърпението си. Настаних се на бюрото точно пред него и се усмихнах широко, когато той дръпна стола си и запълни пространството между краката ми.
Сложи ръце върху бедрата ми, прегърна ме през кръста и каза:
— Трябваше да ти обясня, че се опитвам да разчистя ангажиментите си, за да можем да заминем за уикенда.
— Наистина ли? — възкликнах аз и проврях пръсти в косата му.
— Искам за известно време да си само моя. Освен това изпитвам много, много голяма нужда да те чукам много дълги часове наред. Може би през цялото време — каза той и затвори очи, когато го докоснах. — Липсва ми усещането да съм вътре в теб.
— Ти винаги си вътре в мен — прошепнах аз.
Устните му бавно се извиха в закачлива усмивка и той отвори очи.
— Караш го да ми става.
— Това нещо ново ли е?
— Всичко е ново.
Не го разбрах и се намръщих.
— Ще стигнем и до това — продължи той. — А сега ми кажи защо дойде.
Поколебах се, все още мислех върху тайнствената му забележка.
— Ева. — Твърдият му тон ме накара да се съсредоточа. — От какво имаш нужда?
