Не мислех, че изобщо някога щях да съм в състояние да го преодолея. Той беше в кръвта ми. Поизправих се, за да вижда лицето ми. Постави ръка върху сърцето си. Ръката, с която стискаше ключа.
— Благодаря ти за това.
— Не го оставяй — предупредих го аз.
— Не съжалявай, че си ми го дала — отвърна той и притисна чело в моето.
Усетих топлия му дъх върху кожата си и ми се стори, че прошепва нещо, но не успях да разбера какво.
Нямаше значение. Бяхме заедно. След дългия ужасен ден нищо друго нямаше значение.
Чух, че вратата на спалнята се отваря, и това сложи край на съня ми, но се разбудих истински, едва когато долових уханието на прясно кафе. Протегнах се, без да отварям очи, наслаждавайки се на очакването.
Гидиън седна на ръба на леглото и след миг прокара пръсти по бузата ми.
— Как спа?
— Липсваше ми. Кафето, което подушвам, за мен ли е?
— Ако си добра.
Отворих широко очи.
— Мислех, че ти харесва, когато съм лоша.
Усмихна се с онази подлудяваща усмивка. Вече беше облякъл един от своите невероятно секси костюми и изглеждаше много по-добре от предишната вечер.
— Обичам да си лоша
— Групата се казва „Сикс-Найнтс“. Това е всичко, което знам. Искаш ли да дойдеш?
— Въпросът не е в това дали искам. Ако ти ще ходиш, идвам и аз.
Вдигнах учудено вежди.
— Така ли? Ами ако не те бях поканила?
Той се протегна към ръката ми и леко завъртя пръстена, който ми беше дал.
— Тогава и ти няма да отидеш.
— Моля? — възкликнах и отметнах косата от лицето си. Видях решителното изражение на лицето му и седнах в леглото. — Дай ми кафето. Искам да съм заредена с кофеин, докато ти наритвам задника.
Гидиън се усмихна и ми подаде чашата.
— Не ме гледай така — предупредих го аз. — Наистина не ми харесва да ми забраняваш да отида някъде.
— Говорим специално за ходене на рок концерт. И не казвам, че не можеш да отидеш изобщо, а че не можеш да отидеш без мен. Съжалявам, ако не ти харесва, но това е положението.
— Кой ти е казал, че е рок концерт? Може да е класическа музика. Или келтска. Или поп.
— „Сикс-Найнтс“ има договор с „Видал рекърдс“.
— О!
„Видал рекърдс“ се управляваше от втория баща на Гидиън — Кристофър Видал-старши, но Гидиън държеше контролния пакет акции. Питах се как става така, че едно момче придобива семейния бизнес от втория си баща. Реших, че каквато и да е причината, тя обяснява защо неговият полубрат, Кристофър-младши, мрази Гидиън толкова много.
— Гледал съм техни концерти на запис — продължи той сухо — и няма да рискувам да те оставя сама в такава тълпа.
Отпих голяма глътка кафе.
— Разбирам какво имаш предвид, но не можеш да се разпореждаш с мен.
— Не мога ли? Тихо — каза той и постави пръст на устните ми. — Недей да спориш. Не съм тиранин. Но от време на време може да се тревожа за теб и трябва да си достатъчно разумна, за да го разбереш.
Бутнах ръката му:
— Вероятно „разумна“ означава, че трябва да правя това, което ти прецениш за правилно.
— Разбира се.
— Това са пълни глупости.
Той се изправи.
— Няма да се караме за някакви хипотетични възможности. Ти ме покани да дойда с теб на концерта в петък и аз приех. Няма за какво да спорим.
Оставих кафето на нощното шкафче, изритах завивките и се измъкнах от леглото.
— Трябва да мога да живея живота си, Гидиън. Трябва да запазя истинската си същност, иначе нищо няма да се получи.
— Аз също трябва да запазя същността си. И компромисите не трябва да са само от моя страна.
Това ме накара да се замисля. Не беше далече от истината — аз имах правото на свое лично пространство, но той имаше право да иска да го приемам и разбирам такъв, какъвто е. Трябваше да направя компромиси и да приема, че и той се бори със свои си демони.
— Как ще реагираш, ако ти кажа, че искам да изляза с приятелки и да се забавляваме по клубовете?
Той хвана брадичката ми с две ръце и ме целуна по челото.
— Ще вземеш лимузината и ще се забавлявате в моите клубове.
— За да може охраната ти да ме шпионира.
— За да може да те наблюдава — поправи ме той и плъзна устни към веждите ми. — Толкова ли е ужасно, ангелчето ми? Толкова ли е непростимо, че не мога да откъсна очите си от теб?
— Не извъртай нещата.
Наклони главата ми назад и ме погледна решително в очите.
— Трябва да разбереш, че дори ако вземеш лимузината и ходиш само по моите клубове, пак ще се побъркам от притеснение, докато се прибереш. Не смяташ ли, че твоето леко неудобство заради предпазните ми мерки е част от взаимните компромиси?
Изръмжах:
— Как успяваш да накараш нещо толкова безумно да прозвучи разумно?
— Дарба.
Сложих ръце върху прекрасния му стегнат задник и го стиснах.
— Имам нужда от още кафе, за да се справя с дарбата ти, шампионе.
С Марк и партньора му Стивън имахме нещо като традиция всяка сряда да излизаме на обяд. Истински се зарадвах, когато двамата с Марк стигнахме до малкия италиански ресторант, който той беше избрал, и заварихме там Стивън и Шона. Отношенията ни с Марк бяха много професионални, но бяхме успели в известна степен да ги превърнем и в лични, а това означаваше много за мен.
