Отразена в теб полностью

— От някой, който да излезе с Шона. Но… не като на среща. Шона си има гадже, но в момента той не е в страната. Просто ще е по-добре, ако излезем четирима.

— Не искаш ли да помолиш Кари?

— Първо се сетих за него, но Шона ми е приятелка. Помислих си, че може би ще искаш да поканиш някой твой приятел. Нали се сещаш, така всичко ще бъде по равно.

— Добре. Ще видя кой е свободен.

В този момент осъзнах, че не бях очаквала да приеме предложението ми. Изглежда мислите се бяха изписали на лицето ми, защото той попита:

— Има ли друго?

— Аз… — Как можех да му кажа какво си мисля, без да заприличам на пълна глупачка? Поклатих глава. — Не. Няма друго.

— Ева — започна той със строг глас, — кажи ми какво има.

— Просто глупости.

— Това не беше молба.

През мен сякаш премина ток, винаги изпитвах това усещане, когато ми заговореше с този властен тон.

— Просто си мислех, че поддържаш само бизнес отношения и от време на време чукаш случайни жени.

Трудно ми беше да изрека последната част от изречението. Колкото и да беше глупаво от моя страна, не можех да не изпитвам ревност към жените от миналото му.

— Мислила си, че нямам приятели? — попита той, очевидно искрено се забавляваше.

— Досега не си ме запознал с нито един твой приятел — отвърнах мрачно и започнах да подръпвам подгъва на фланелката си.

— Аха. — Очите му проблясваха все по-весело. — Ти си моята малка секси тайна. Питам се какво си въобразявах, когато нарочно направих така, че да ни снимат как се целуваме на публично място.

— Ами…

Погледът ми се спря на колажа на стената, където се виждаше снимката, за която говореше. В продължение на дни тази снимка се разпространяваше от всички клюкарски блогове.

— Казано по този начин…

Гидиън се разсмя и смехът му се разля по мен като вълна от удоволствие.

— Запознал съм те с някои от приятелите ми, когато сме излизали.

— Така ли?

Бях предположила, че всички, с които ме беше запознал по различни събирания, са хора, с които го свързва само бизнесът.

— Но идеята да те задържа само за себе си не е никак лоша.

Хвърлих му един поглед и преосмислих аргумента, който бях използвала, когато спорехме дали да отида в Лас Вегас, а не във Финикс.

— Защо ти да не си този, който лежи гол и чака да бъде изчукан?

— Какво му е забавното на това?

Блъснах го по раменете, а той ме притегли, сложи ме в скута си и се разсмя.

Не можех да повярвам, че е в такова добро настроение, и се попитах каква ли е причината. Погледнах към монитора и видях някаква таблица, от която нищо не разбрах, и един недовършен имейл. Но в Гидиън имаше нещо различно. И ми харесваше.

— За мен би било удоволствие — промърмори той с устни, притиснати в шията ми, — да си лежа цял ден надървен и ти да ме яздиш, когато си в настроение.

Мускулите на вагината ми се стегнаха, когато си представих картинката.

— Възбуждаш ме така.

— Чудесно. Обичам, когато си възбудена.

— Значи — започнах да размишлявам аз, — ако моята фантазия е да ми осигуряваш сексуални услуги двайсет и четири часа в денонощието…

— За мен това си е жива действителност.

Ухапах го леко по брадичката.

— Да не би да искаш играта да загрубее, ангелче? — изръмжа той.

— Искам да знам каква е твоята фантазия.

Гидиън ме намести, така че да седна по-удобна в скута му.

— Ти.

— Внимавай, дано наистина да е така.

— На люлка — засмя се той.

— Моля?

— На секс люлка, Ева. Сладкият ти задник, настанен на седалката, краката ти, хванати в стремена, широко разтворени, и прекрасната ти катеричка, влажна и готова. — Докато казваше това, ръката му описваше кръгообразни движения по дупето ми. — Така ще бъдеш оставена изцяло на благоволението ми, няма да можеш да правиш нищо, освен да поемеш всичко, което мога да ти дам. Сигурен съм, че ще ти хареса.

Представих си го как стои между краката ми, гол и блестящ от пот, бицепсите и коремните му мускули се движат, докато люлее люлката и ме придвижва напред-назад по прекрасния си пенис.

— Значи ме искаш беззащитна.

— Искам те вързана. Но не отвън. Работя по този въпрос.

— Гидиън…

— Никога не бих ти причинил повече, отколкото би могла да понесеш — обеща той, а очите му просветваха страстно на приглушената светлина. — Но ще те докарам до ръба на възможностите.

Започнах да се извивам, бях едновременно възбудена и уплашена от мисълта да се оставя изцяло във властта му.

— Защо?

— Защото искаш да бъдеш моя, а аз искам да те притежавам. Ще стигнем и до това.

Ръката му се плъзна под фланелката и обгърна гърдата ми, пръстите му започнаха леко да масажират и подръпват зърното ми, разпалвайки цялото ми тяло.

— Правил ли си го преди? — попитах шепнешком. — Имам предвид люлката?

Лицето му веднага стана безизразно.

— Не задавай такива въпроси.

О, боже!

— Аз само…