Как можех да не забележа, че първата ни среща е означавала много повече, отколкото си бях представяла? Мислех, че се бяхме сблъскали случайно. Но той вече си е тръгвал… Което означаваше, че се е върнал съвсем съзнателно. Заради мен.
— Спря точно до колата — продължи той — и изви глава назад. Гледаше нагоре към сградата, а аз си те представих, застанала на колене, да гледаш по същия начин нагоре към мен.
Ниският секси глас на Гидиън ме накара да потръпна върху коленете му.
— По какъв начин? — прошепнах аз, хипнотизирана от пламъка в очите му.
— С вълнение. С известно благоговение… и с малко страх. — Сложи ръце под дупето ми и ме притисна по-близо до себе си. — Не можех да не те последвам вътре. И те заварих точно така, както си те представях, почти коленичила пред мен. В този момент вече виждах в съзнанието си десетките неща, които мога да ти причиня, стига веднъж да ми паднеш без дрехи.
Преглътнах. Спомних си, че и аз реагирах по подобен начин, когато го видях.
— Когато за първи път те видях, веднага помислих за секс. Безумен, главозамайващ секс.
— Забелязах — отвърна той и плъзна ръце по гърба ми. — Знаех, че и ти си ме
И това ме накара да се просна по задник — в буквалния смисъл на думата. Тогава погледнах в очите му и разбрах какво огромно напрежение таи в себе си, какви тъмни сенки пълзят из душата му. Съзрях в него и сила, и ненаситност, и власт, и желание. Някъде дълбоко в себе си знаех, че ще ме завладее изцяло. Беше истинско облекчение да разбера, че и той е почувствал същия катаклизъм по отношение на мен.
Гидиън сложи ръце на раменете ми и ме притегли, докато челата ни се допряха.
— Никой преди това не ме е виждал, Ева. Ти си единствената.
Гърлото ми болезнено се сви. В много отношения Гидиън бе непреклонен и суров, и въпреки това беше толкова сладък към мен, почти като дете. Това ми харесваше, защото беше чисто и спонтанно. И ако никой друг не си бе направил труда да погледне отвъд красивото му лице и солидна банкова сметка, не заслужаваше да го познава.
— Нямах представа. Ти се държа толкова… хладно. Сякаш изобщо не ти направих впечатление.
— Хладно? — удиви се той. — Изгарях от желание по теб. Оттогава съм тотално прецакан.
— Много мило! Мерси!
— Ти ме накара да изпитвам нужда от теб — продължи той с дрезгав глас. — А сега не мога да понеса мисълта, че два дни няма да те видя.
Хванах брадичката му с две ръце и го целунах, плъзгайки нежно и извинително устните по неговите.
— И аз те обичам — прошепнах на прекрасната му уста. — И аз не искам да се отделям от теб.
Отвърна на целувката ми с настървение, сякаш искаше да ме погълне цялата. Прегръдката му обаче беше нежна, притискаше ме до себе си внимателно, почти с благоговение, като че ли бях някакво безценно притежание. Когато се отдръпна, и двамата дишахме тежко.
— Аз дори не съм твоят тип — подразних го, опитвайки се да развеселя атмосферата, преди да отидем на работа.
Предпочитанията на Гидиън към брюнетки бяха добре известни и още по-добре документирани.
Усетих, че колата отби и спря. Ангъс излезе, за да ни осигури известно време насаме, оставяйки двигателя и климатика включени. Погледнах през прозореца и видях, че сме пред „Кросфайър“.
— Като спомена типа… — Гидиън се облегна назад и отпусна глава върху облегалката. После пое дълбоко въздух: — Корин много се изненада, когато те видя. Не си това, което е очаквала.
Стиснах зъби, когато Гидиън спомена името на бившата си годеница. Знаех, че за него тази връзка е била повече приятелство и спасение от самотата, отколкото истинска любов, но не можех да се отърва от завистта, която ме гризеше. Ревността беше един от най-ужасните ми недостатъци.
— Защото съм руса ли?
— Защото… не приличаш на нея.
Дъхът ми секна. Не ми беше идвало на ум, че за него Корин е образецът. Дори Магдалин Перес — една от приятелките на Гидиън, която много искаше да му е нещо повече — бе споделила с мен, че е пуснала тъмната си коса толкова дълга, за да прилича на Корин. Не бях схванала пълния смисъл на думите й. Господи… ако това беше вярно, Корин има много по-голяма власт над Гидиън, отколкото бих могла да понеса. Стомахът ми се сви, сърцето ми заби по-силно. Мразех я, без да имам смислена причина. Мразех я за това, че беше притежавала дори миниатюрна част от него. Мразех всяка жена, която познава допира му… страстта му… невероятното му тяло.
Започнах лекичко да се отдръпвам.
— Ева — спря ме той, като стисна бедрата ми малко по-силно. — Не знам дали е права.
Погледнах надолу и забелязах пръстена на дясната му ръка, пръстена, който му бях дала — моя личен знак, че го притежавам. Това ме накара да се успокоя. Както и обърканото изражение на лицето му, когато погледите ни се срещнаха.
— Не знаеш ли?
— Ако наистина е така, съм го правил несъзнателно. Не съм търсел нея в другите жени. Изобщо не знаех, че търся нещо, докато не срещнах теб.
