Отразена в теб полностью

Плъзнах ръце по реверите му, обзе ме огромно облекчение. Може би не я беше търсил съзнателно, но дори и да беше така, двете с Корин не можехме да бъдем по-различни и като външен вид, и като темперамент. За него бях единствена, на светлинни години от всички останали жени в живота му, по толкова много начини. Искаше ми се това да е достатъчно, за да убие ревността веднъж завинаги.

— Може би изобщо не става въпрос за тип, който предпочиташ, а за желание да следваш някаква утъпкана пътека — започнах аз, докато изглаждах с показалец линията по намръщеното му чело. — Трябва да попиташ доктор Питърсън, когато се видим довечера. Иска ми се да имам повече отговори след толкова години, прекарани в терапия, но, уви, не е така. Между нас има доста необясними неща. И все още нямам никаква представа какво толкова намираш в мен.

— Това, което ти виждаш в мен, ангелче — отвърна той тихо и чертите на лицето му омекнаха. — Това, че знаеш какво нося в себе си и въпреки това ме желаеш, колкото и аз теб. Всяка вечер, когато заспивам, се страхувам, че на сутринта няма да си до мен. Страхувам се, че съм те изплашил и си си отишла… или пък, че съм те сънувал.

— Недей, Гидиън.

Господи! Разбиваше сърцето ми всеки ден. Разпиляваше ме на хиляди парченца.

— Знам, че не изразявам чувствата си към теб по същия начин, по който ти към мен, но съм твой. И го знаеш.

— Да, знам, че ме обичаш, Гидиън.

Безумно. Жестоко. Обсебващо. Също както аз обичах него.

— Запленен съм от теб, Ева!

Наведе глава назад, дръпна ме към себе си и ме дари с най-сладката целувка, твърдите му устни се раздвижиха под моите.

— Готов съм да убия заради теб — прошепна той, — да се откажа от всичко, което притежавам, заради теб… но никога не бих се отказал от теб. Само два дни. Не искай повече, не мога да ти дам повече.

Осъзнавах силата на думите му. Богатството му го отделяше от околните, даваше му властта и правото на контрол, които са му били отнети в някакъв минал етап от живота му. И той е бил жертва на брутално насилие. Точно като мен. Фактът, че е готов да се откаже от сигурността си, за да ме задържи, означаваше много повече от израза „Обичам те“.

— Трябват ми само два дни, шампионе, и ще се погрижа търпението ти да си заслужава.

Суровият блясък в очите му отстъпи място на искрата на желанието.

— О, смяташ да ме умилостивиш със секс ли, ангелче?

— Да — признах си, без да се срамувам ни най-малко. — С много секс. По всичко личи, че тази тактика дава добри резултати.

Устните му се извиха в усмивка, но остротата в очите му накара дишането ми да се ускори. Мрачният му поглед за пореден път ми напомни — като че ли изобщо можех да забравя — че Гидиън не е мъж, който може да бъде контролиран или укротен.

— Ах, Ева — прошепна той, изтегнат на седалката, с хищническото нехайство на гъвкава пантера, притиснала мишка в смъртоносен капан.

През тялото ми премина приятна тръпка. Когато ставаше въпрос за Гидиън, бях готова във всеки един момент да бъда погълната.

Точно преди да изляза от асансьора на двайсетия етаж, където се намираше рекламната агенция „Уотърс Фийлд & Лийман“, за която работех, Гидиън се наведе и прошепна в ухото ми:

— Мисли за мен през целия ден.

Тайничко стиснах ръката му в препълнената с хора кабинка.

— Винаги го правя.

Той продължи към най-горния етаж, където бяха офисите на „Крос индъстрис“. Гидиън притежаваше „Кросфайър“, както и много други имоти в града, включително жилищната сграда, в която живеех.

Опитвах се да не обръщам внимание на това. През целия си живот майка ми е била съпруга на магнати. Беше се отказала от любовта на баща ми, за да си осигури охолния живот, с който аз така и не успях да свикна. Винаги бих предпочела любовта пред богатството, но предполагам, че ми беше лесно да направя този избор, защото аз самата притежавах пари, вложени в завидно количество акции. Не че някога се бях докосвала до тях. Никога не бих го направила. Бях платила прекалено висока цена и нищо не можеше да компенсира преживяното.

Рецепционистката Мегуми натисна бутона, пусна ме да вляза през бронираната стъклена врата и ми се усмихна широко. Беше красива жена, приблизително на моята възраст, с лъскава черна коса, оформена в стилна къса прическа, която обграждаше изящните й азиатски черти.

— Здравей — поздравих аз и се спрях до бюрото й. — Имаш ли планове за обяд?

— Вече имам.

— Чудесно.

Усмихнах й се широко и искрено. Обичах Кари и ми беше приятно да прекарвам времето си с него, но имах нужда и от женска компания. Той вече беше започнал да си създава познанства и приятелства в новия град, докато аз от самото начало бях погълната от водовъртежа, наречен Гидиън. Колкото и да ми се искаше да прекарвам всяка свободна минута с него, знаех, че не би било здравословно. Имах нужда от приятелки, с които да споделям и да разчитам на откровеното им мнение, а това означаваше, че трябва да се постарая да си намеря такива.