Отразена в теб полностью

— Идвал ли си тук преди?

Той се протегна и дръпна ластика от опашката ми, която се бе изкривила настрани.

— Не. Каква причина бих могъл да имам досега да идвам тук?

Точно така. Не беше водил жените никъде, освен в бърлогата за секс, която очевидно все още не бе освободил. Затворих уморено очи, когато прекара пръсти през разпуснатите ми кичури. Нямах сили дори да се подразня от тази мисъл.

— Съблечи се, ангелче. Ще приготвя ваната.

Отдръпна се. Отворих очи и го хванах за ризата. Не знаех какво да кажа, просто не исках да отива никъде. Разбра ме както винаги.

— Никъде няма да ходя, Ева.

Взе брадичката ми в ръце и впери поглед в очите ми, гледаше ме с онзи съсредоточен и пронизващ поглед, който ме бе привлякъл още от първия миг.

— Дори да желаеше онзи тип, за мен нямаше да е достатъчно, за да те пусна да си тръгнеш. Искам те прекалено много. Искам да си с мен, в живота ми, в леглото ми. Нищо друго няма значение, ако не мога да получа това. Не съм толкова горделив, че да не взема това, което мога.

Олюлях се към него, бях привлечена от властната и ненаситна потребност, която изпитваше към мен и която отразяваше дълбочината на моята собствена потребност към него. Стиснах в юмрук крайчеца на тениската му.

— Ангелче — прошепна той, наведе глава и притисна буза в моята. — И ти не можеш да ме пуснеш да си ида.

Вдигна ме на ръце и ме отнесе в банята.

Затворих очи, отпуснах се назад и опряла гръб върху гърдите на Гидиън, се заслушах в шума на течащата вода, докато ръцете му се плъзгаха по гърба ми във ваната, чиито крака приличаха на грабливи нокти.

Първо беше измил косата ми, а след това и тялото. Беше грижовен, глезеше ме. Знам, че това беше неговият реванш за предишната нощ и метода, който използва, за да ме накара да видя истината — истина, която очевидно бе прозрял, но до която искаше и аз сама да стигна.

Как е възможно да ме познава толкова добре… дори по-добре, отколкото аз самата се познавах?

— Разкажи ми за него — прошепна той и обви ръце около кръста ми.

Поех дълбоко въздух. Очаквах да ме попита за Брет. Аз също познавах Гидиън добре.

— Първо ми кажи дали той е добре.

Настъпи кратко мълчание, преди да отговори:

— Няма трайни увреждания. Щеше ли да се тревожиш, ако имаше?

— Разбира се, че щях да се тревожа — отвърнах и чух как изскърца със зъби.

— Искам да ми разкажеш за вас двамата — нареди той сухо.

— Няма.

— Ева…

— Не ми говори с този тон, Гидиън. Омръзна ми да съм разтворена книга за теб, а в същото време ти да криеш всичките си тайни. — Отпуснах глава настрани, допрях буза до гърдите му и продължих: — Ако единственото, което мога да получа от теб е тялото ти, ще се примиря с това. Но тогава и аз няма да мога да ти дам повече.

— Искаш да кажеш, че няма да искаш. Нека…

— Няма да мога — възразих аз, отдръпнах се и се обърнах с лице към него. — Виж какво ми причинява това! Снощи те нараних. Нарочно. Нараних те, без дори да съзнавам, защото обидата ме разяжда отвътре, въпреки че се опитвам да се самоубедя, че мога да живея с тайните, които криеш.

Той седна във ваната и разтвори широко ръце.

— Аз съм напълно открит пред теб, Ева. От това, което казваш, излиза, че изобщо не ме познаваш… че между нас няма нищо друго, освен секс… а всъщност знаеш за мен много повече от всеки друг.

— Да си поговорим за това, което не знам. Защо притежаваш такава голяма част от „Видал рекърдс“? Защо мразиш семейната къща? Защо си така отчужден от родителите си? Какво има между теб и доктор Теранс Лукас? Къде беше онази нощ, когато сънувах кошмар? Каква е причината за твоите кошмари? Защо…

— Достатъчно! — сряза ме той и прокара ръце през мократа си коса.

Облегнах се назад, чаках и го наблюдавах, докато той очевидно се бореше със себе си.

— Би трябвало вече да знаеш, че можеш да споделиш с мен всичко — казах тихо.

— Мога ли? — попита той и ме прониза с поглед. — Не ти ли стига това, което знаеш досега? Колко още мръсотия мога да стоваря върху теб, преди да избягаш?

Сложих ръце на ръба на ваната, отпуснах глава назад и затворих очи.

— Така да бъде. Ще бъдем просто приятелчета, които се чукат и веднъж в седмицата ходят заедно на психотерапия. Добре, че ми го каза.

— Чуках я — заяви неочаквано той. — Това е. По-добре ли се чувстваш?

Изправих се толкова бързо, че водата преля през ръба на ваната. Стомахът ми се сви.

— Чукал си Корин?

— Не, по дяволите — ядоса се той и се изчерви. — Жената на Лукас.

— О!

Спомних си снимката й, която бях открила в интернет.

— Но тя е червенокоса — добавих неуверено.

— Интересът ми към Ан се дължеше изцяло на връзката й с Лукас.

Намръщих се, бях напълно объркана.

— Значи проблемът между теб и Лукас е съществувал, преди да спиш с жена му? Или това е била причината за него?

Гидиън подпря лакът на ръба на ваната и разтърка лице.

— Той направи така, че да се отчуждя от семейството си. Аз му го върнах.

— Ти ли съсипа връзката им?