—
Беше застанал зад мен, изпълваше рамката на вратата.
— Довечера също ще ме молиш. Отивам да направя кафе.
Наблюдавах го в огледалото как се обръща и едва тогава забелязах синината на гърба му. Беше ниско долу и до този момент не бях успяла да я видя. Завъртях се.
— Гидиън! Ударен си. Чакай да погледна.
— Добре съм — отвърна той, вече беше на средата на стълбите и не можех да го спра. — Не се бави много.
Обзе ме чувство на вина, идваше ми да се разплача. Ръката ми трепереше, докато прокарвах едрия гребен през влажната си коса. В банята имаше всички тоалетни принадлежности, които обикновено използвах. Това още веднъж показваше колко внимателен беше Гидиън и подчертаваше собствените ми недостатъци. Заради мен животът му се превръщаше в ад. След всичко, което беше преживял, моите проблеми бяха последното нещо, от което се нуждаеше.
Слязох на първия етаж и почувствах, че не мога да отида при Гидиън в кухнята. Трябваше ми малко време, за да се съвзема и да изглеждам щастлива. Не исках да провалям и неговия уикенд.
Отворих френския прозорец и излязох на верандата. Веднага чух рева на прибоя и усетих върху себе си солените капки морска вода. Бризът леко развя края на халата ми и хладният допир ми подейства освежаващо.
Поех дълбоко дъх, стиснах перилата и затворих очи. Опитах се да постигна онова спокойствие, което щеше да успокои и Гидиън. Основният проблем си бях самата аз, затова не исках да го тревожа с нещо, което не може да промени. Само аз можех да направя така, че да стана по-силна, и трябваше на всяка цена да го постигна, ако исках да го направя щастлив и да му дам онова чувство за сигурност, което той така отчаяно търсеше в нашата връзка.
Вратата зад мен се отвори, поех дълбоко въздух и се обърнах към него с усмивка на лице. Гидиън дойде при мен, носеше две чаши, над които се виеше пара, кафето в едната беше чисто, а към другото беше прибавил обезмаслена сметана. Не се съмнявах, че е направено точно по мой вкус и че е чудесно, защото Гидиън знаеше точно какво обичам. Не че някога му го бях казвала, просто обръщаше внимание на всичко, свързано с мен.
— Престани да се самообвиняваш — нареди ми той твърдо и остави чашите на парапета.
Въздъхнах. Разбира се, че беше невъзможно да скрия настроението си само с една усмивка. За него бях като разтворена книга. Взе лицето ми в ръце и впи очи в мен.
— Всичко свърши. Забрави го.
Протегнах се и прокарах върха на пръстите си по синината.
— Трябваше да се случи — каза рязко той. — Не! Замълчи и ме изслушай. Въобразявах си, че разбирам чувствата ти по отношение на Корин и, честно казано, мислех, че не се справяш особено добре с тях. Но нямах никаква представа какво изпитваш. Държах се като егоистичен идиот.
— Аз наистина
— Сега те разбирам. Преди не можех — заяви той и тъжно изкриви устни. — Понякога е необходимо да се случи нещо драматично, което да ме разтърси. За щастие, ти винаги си се справяла добре с привличането на вниманието ми.
— Не се опитвай да отхвърлиш проблема с лека ръка, Гидиън. Можеше да пострадаш сериозно заради мен.
Хвана ме за кръста, когато понечих да се обърна.
— Аз
— О, господи! — въздъхнах, бях потресена от жестоката му откровеност. — Гидиън.
— Отвратен съм от себе си! Трябваше да разбера по-добре отношението ти към Корин. Ако една целувка ме кара да се чувствам по този начин.
Обгърна ме плътно, едната му ръка притисна бедрата ми, а другата се плъзна по гърба и стисна главата ми отзад. Не можех да се измъкна.
— Ако някога ми изневериш — каза той с дрезгав глас, — това ще ме убие.
Извих глава и притиснах устни във врата му.
— Тази глупава целувка не означаваше нищо. Абсолютно нищо.
Ръката му стисна косата ми и наведе главата ми назад.
— Нямаш представа какво означават целувките ти за мен, Ева. Да дадеш някоя от тях на друг и после да го наречеш глупост…
Гидиън се наведе и прилепи устни до моите. Целувката му беше нежна и сладка, езикът му погали долната ми устна. Отворих уста и подадох език, за да докосна неговия. Той наведе глава и пусна езика си в устата ми. Бързите леки движения възбудиха надигащото се в мен желание.
