— Аз съсипах жена му — отвърна той и въздъхна дълбоко. — Тя прояви интерес към мен по време на една кампания за набиране на средства. Отрязвах я, докато не разбрах коя е. Знаех, че Лукас ще се поболее, ако разбере, че съм я чукал, а възможността беше там и аз не се поколебах. Идеята беше да е просто секс за една нощ, но Ан ми се обади още на следващия ден. Продължих да се срещам с нея, защото знаех, че фактът, че не е могла да се откъсне от мен, ще го нарани още повече. Когато беше готова да го напусне заради мен, я отпратих да се върне при съпруга си.
Наблюдавах го внимателно, замислена над предизвикателното му и едновременно с това конфузно изражение. Би го направил отново, но се срамуваше от постъпката си.
— Кажи нещо! — изстреля той.
— Тя мислеше ли, че я обичаш?
— Не. По дяволите! Бях пълен задник, че спах с жената на друг мъж, но никога не съм й обещавал нищо. Чрез нея се опитвах да си го изкарам на Лукас. Не очаквах, че ще се превърне в жертва по пътя към целта. Нямаше да допусна да се стигне дотам, ако мислех, че нещата ще се развият така.
— Гидиън — въздъхнах аз и поклатих глава.
— Какво? — беше буквално настръхнал от безпокойство. — Защо каза името ми по този начин?
— Защото проявяваш забележителна глупост за толкова умен човек. Как може да спиш с нея редовно и да очакваш да не се влюби в теб?
— Господи! — Той отметна главата си назад и изпъшка. — Не започвай отново. — После внезапно се изправи и продължи: — Всъщност, знаеш ли какво? Продължавай да смяташ, че съм нещо като дар от Бога за жените, ангелче. За мен е много по-добре, ако си мислиш, че съм най-доброто, което можеш да получиш.
Плиснах вода към него. Лекотата, с която омаловажаваше невероятния си външен вид, беше друго отражение на моите собствени черти. Знаехме силните си страни и умеехме да залагаме на козовете си, но не успявахме да разберем какво ни прави толкова специални, че някой наистина да ни обикне.
Гидиън се спусна напред и хвана ръцете ми:
— А сега ми разкажи какво, по дяволите, е имало между теб и този Брет Клайн.
— Не ми каза какво е направил доктор Лукас, за да те вбеси така.
— Напротив, казах ти.
— Без никакви подробности — не отстъпих аз.
— Твой ред е да разказваш. Започвай.
Трябваше ми доста време, преди да успея да подредя думите. Нито един мъж не иска за приятелка момиче, което се е държало като уличница. Но Гидиън чакаше търпеливо. Упорито. Знаех, че няма да ми позволи да изляза от ваната, докато не му разкажа историята си с Брет.
— За Брет не бях нищо повече от мацка, която може да чука, когато пожелае — признах бързо, исках да приключа с това колкото е възможно по-скоро, — а аз приемах това положение. Не ми харесваше, но го приемах, защото през онзи период от живота ми сексът беше единственият начин да се чувствам обичана.
— Написал е любовна песен за теб, Ева.
Отместих поглед.
— От истината нямаше да стане особено добра балада, нали?
— Обичаше ли го?
— Аз… Не.
Погледнах към Гидиън, когато чух тежката му въздишка, като че ли до този момент беше сдържал дъха си.
— Падах си по него и по начина, по който пее, но всичко беше много повърхностно. Така и не го опознах истински.
Гидиън видимо се отпусна.
— Значи той е бил просто част от… един период? Така ли?
Кимнах и се помъчих да измъкна ръцете си от неговите, опитвах се да преодолея чувството на срам. Не можех да обвинявам нито Брет, нито някой от останалите мъже, които бяха минали през живота ми. Не можех да обвинявам никого, освен себе си.
— Ела тук.
Гидиън ме хвана през кръста, придърпа ме и ме накара отново да се отпусна на гърдите му. Прегръдката му беше най-прекрасното нещо на света. Ръцете му леко се плъзгаха по гърба ми и го галеха.
— Няма да те лъжа. Иска ми се да пребия всеки мъж, с когото си спала, затова е най-добре да ги държиш колкото е възможно по-далеч от мен, но нищо от миналото ти не може да промени чувствата ми към теб. А Бог ми е свидетел, и аз не съм светец.
— Иска ми се да изчезне — прошепнах аз. — Не ми харесва спомена за момичето, което бях тогава.
Той подпря брадичка на главата ми.
— Напълно те разбирам. Колкото и дълго да се къпех, след като бях с Ан, все имах чувството, че не съм достатъчно чист.
Обвих още по-силно ръце около кръста му, исках да го успокоя и да му покажа, че го приемам такъв, какъвто е. С благодарност усетих, че и той отговаря по същия начин.
Белият копринен халат, който открих в шкафа, беше страхотен. Беше подплатен с изключително мека хавлиена тъкан, а по маншетите му имаше сребриста бродерия. Влюбих се в него, което беше добре, защото, очевидно, това беше единствената дреха в къщата, която можех да нося.
Наблюдавах Гидиън, който обличаше долнището на черна копринена пижама и връзваше връзките.
— Защо за теб има дрехи, а за мен само халат?
Вдигна поглед към мен, пред очите му беше паднала една гарвановочерна къдрица.
— Защото аз уреждам нещата.
— Маниак.
— И така ще ми е по-лесно да задоволявам ненаситния ти сексуален апетит.
