— Айрланд не е просто някакво хлапе, тя е…
— За мен е! — прекъсна ме ядосано той.
Изведнъж разбрах.
— Страхуваш се от нея!
— Сериозно?! — подсмихна се той.
— Така е. Тя те плаши. — И се съмнявах, че това има някаква връзка с възрастта на сестра му или с факта, че е момиче.
— Какво те прихваща? — оплака се той. — Защо си се вкопчила в Айрланд? Остави я на мира.
— Тя е единственият човек, когото можеш да наречеш семейство, Гидиън.
Бях готова да направя всичко, за да я приеме. Кристофър, неговият полубрат, беше абсолютен задник, а майка му очевидно не заслужаваше син като Гидиън.
— Имам
— Миличкият ми — въздъхнах и обвих крака около кръста му. — Имаш ме. Но в живота ти има място и за други хора, които те обичат.
— Тя не ме обича — измърмори той. — Дори не ме познава.
— Мисля, че грешиш, но дори да е така, би те обикнала, ако те познаваше. Просто й дай шанс да те опознае!
— Достатъчно. Връщаме разговора към шоколада!
Вперих многозначителен поглед в него, но скоро разбрах, че е безсмислено. Никой не можеше да го накара да продължи разговор по тема, която смята за изчерпана. Затова трябваше да подходя по-различно.
— Значи искаш да говорим за шоколад, шампионе? — попитах и прокарах език по долната си устна. — За лепкав разтопен шоколад по пръстите?
Гидиън присви очи.
Разтворих пръсти и прокарах длан по раменете и гърдите му.
— Може би ще се съглася да размажеш шоколад по тялото ми. Може дори да се съглася да размажа малко шоколад и по теб.
Той вдигна вежди:
— Отново ли се опитваш да ме подкупиш със секс?
— Казах ли нещо такова? — попитах аз и премигнах невинно. — Мисля, че не съм казвала подобно нещо.
— Намекна го, така че да сме наясно — започна той, имаше нещо опасно в ниския му глас и тъмния поглед, плъзна ръка под потника ми и обхвана голата ми гърда. — Ще поканя Айрланд на вечерята с баща ти, защото това ще те направи щастлива, а когато ти си щастлива, и аз съм щастлив.
— Благодаря ти — отговорих задъхано, защото беше започнал да подръпва ритмично зърното на гърдата ми и това ме караше да стена от удоволствие.
— А с разтопения шоколад и тялото ти ще правя каквото си поискам, защото това ще ми достави удоволствие, а това, което доставя удоволствие на мен, доставя удоволствие и на теб. Аз казвам кога и как. Повтори го.
— Ти казваш… — ахнах, когато устните му засмукаха зърното на другата ми гърда през потника. — О, господи!
— Довърши — нареди той и ме стисна със зъби.
Цялото ми тяло се стегна, готово веднага да реагира на заповедническия му тон.
— Ти казваш кога. Ти казваш как.
— Има неща, за които можеш да се пазариш, ангелче, но тялото ти и сексът не подлежат на обсъждане.
Ръцете ми се впиха в косата му, инстинктивна реакция на прекрасния, неумолим начин, по който смучеше чувствителното ми зърно. Отказах се от опита да проумея защо толкова исках той да контролира всичко. Просто исках.
— Но с какво друго бих могла да се пазаря? Ти имаш всичко.
— Би могла да предлагаш времето и вниманието си. Готов съм да дам всичко за тях.
През тялото ми премина тръпка.
— Влажна съм — прошепнах тихо.
Гидиън се отдръпна от парапета и ме взе на ръце.
— Защото точно така те искам.
Пристигнахме в Манхатън малко преди полунощ в неделя. Предишната нощ бяхме спали отделно, но по-голямата част от деня прекарахме заедно в голямото легло. Целувахме се и се докосвахме. Смеехме се и си шепнехме.
Бяхме постигнали мълчаливо споразумение да не повдигаме болезнени теми през останалата част от времето в къщата. Не пуснахме нито телевизора, нито радиото, защото не ни се струваше редно да споделяме времето си с някой друг. Излязохме отново на разходка край брега. Любихме се дълго и бавно на терасата на третия етаж. Играхме карти и той винаги печелеше. Заредихме се с енергия и си припомнихме, че онова, което имаме, си заслужава да се борим за него.
Беше най-перфектният ден в живота ми.
Когато пристигнахме в града, отидохме направо у нас. Гидиън отключи вратата с ключа, който му бях дала, и двамата влязохме в тъмния коридор възможно най-тихо, за да не събудим Кари. Гидиън ми подари една от разтопяващите си целувки за лека нощ и след това отиде в стаята за гости, а аз се вмъкнах в леглото си. Беше ми самотно без него. Липсваше ми. Питах се колко ли дълго щяхме да спим поотделно. Месеци? Години?
Не исках да мисля за това. Затворих очи и започнах да се унасям.
Изведнъж лампата светна.
— Ева, ставай!
Гидиън влезе в стаята, отиде направо при гардероба и започна да вади някакви дрехи. Премигах. Видях, че се е преоблякъл в панталон и риза.
— Какво има?
— Кари — отвърна той мрачно. — В болница е.
Когато излязохме от сградата, таксито вече ни чакаше. Гидиън ми отвори вратата и след това се настани до мен.
Струваше ми се, че таксито потегля влудяващо бавно. Сякаш всичко се случваше на забавен каданс. Стиснах Гидиън за ръкава.
— Какво е станало?
— Бил е нападнат в петък вечерта.
— Как разбра?
— И майка ти, и Стантън са оставили съобщения на мобилния ми телефон.
— Майка ми? — погледнах го неразбиращо. — Защо не е…
