Отразена в теб полностью

Разбира се, че не е могла да ми се обади. Телефонът ми не беше с мен. Тревогата и чувството за вина ме задавиха, беше ми трудно да дишам.

— Ева.

Гидиън ме прегърна през раменете и ме накара да облегна глава на гърдите му.

— Не се тревожи, скоро ще разберем какво се е случило.

— Минали са дни, Гидиън. А аз не бях тук.

Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми, не можах да спра да плача дори след като пристигнахме в болницата. Почти не забелязах сградата, в която влязохме, вниманието ми беше притъпено от нарастващата тревога, която пулсираше в мен. Бях благодарна на Бог, че Гидиън е до мен, беше толкова спокоен и пое всичко под контрол. На регистратурата ни дадоха номера на стаята на Кари, но отказаха да направят каквото и да е друго. Гидиън проведе няколко среднощни разговора, в резултат на които ми позволиха да видя Кари, въпреки че времето за посещения отдавна беше минало. Щедрите дарения, които Гидиън беше правил на болницата преди време, не можеха да бъдат лесно пренебрегнати или забравени.

Когато влязох в стаята на Кари и го видях, сърцето ми буквално спря, а коленете ми се подкосиха. Вероятно щях да се строполя на пода, ако Гидиън не ме бе задържал. Мъжът, когото бях приела за свой брат, най-добрият приятел, който имах и изобщо щях да имам някога, лежеше неподвижно и безмълвно в леглото. Главата му беше превързана, а около очите му се виждаха тъмни кръгове. За едната му ръка беше закачена система, другата беше в гипс. Ако не знаех кой е, щеше да ми е трудно да го разпозная.

Всяка свободна повърхност наоколо беше покрита с цветя — разноцветни букети, които да разведряват атмосферата. Имаше и балони и няколко картички. Знаех, че някои от тях са от майка ми и Стантън, които със сигурност плащаха за лечението.

Ние бяхме неговото семейство. И всички са били до него, с изключение на мен.

Гидиън ме заведе по-близо до леглото, като ме държеше здраво през кръста. Ридаех, горещите сълзи се стичаха по лицето ми. Правех всичко възможно да не издавам звук.

Въпреки това Кари явно ме чу или просто усети присъствието ми. Клепачите му потрепнаха и се отвориха. Красивите му зелени очи бяха зачервени и разфокусирани. Трябваше му около минута, за да ме открие. Когато най-после ме видя, премигна няколко пъти и после по слепоочията му се затъркаляха сълзи.

— Кари! — Спуснах се към него и пъхнах дланта си в неговата. — Тук съм.

Той ме сграбчи толкова силно, че заболя.

— Ева!

— Извинявай, че се забавих. Бях си оставила телефона. Нямах представа… Ако знаех, щях да дойда веднага.

— Няма нищо. Вече си тук — промълви той и преглътна трудно. — Господи… Всичко ме боли.

— Ще извикам сестрата — каза Гидиън, прокара ръка по гърба ми и тихо излезе от стаята.

Видях на поставката малка кана с вода и чаша със сламка.

— Жаден ли си?

— Много.

— Мога ли да те повдигна? Или не бива?

Страхувах се да не направя нещо, което да му причини болка.

— Можеш.

Взех дистанционното, оставено близо до него, и повдигнах горната част на леглото, така че да застане в полуседнало положение. След това поднесох сламката към устните му и той започна жадно да пие.

После въздъхна и се отпусна назад.

— Толкова се радвам да те видя, бебчо.

— Какво, по дяволите, стана?

Оставих празната чаша и отново го хванах за ръката.

— Да пукна, ако знам. — Гласът му беше слаб, почти шептеше. — Някой ме нападна. С бейзболна бухалка.

— С бухалка?

Само при мисълта за това физически ми прилоша. Повдигна ми се от жестокостта, от насилието.

— Някой ненормален ли беше?

— Разбира се — отвърна рязко той и от болка по челото му се появи дълбока бръчка.

Отстъпих леко назад.

— Съжалявам.

— Недей! По дяволите! Аз… — започна той и затвори очи. — Изтощен съм.

Точно в този момент се появи сестрата, на престилката й имаше изрисувани медицински шпатули и слушалки, които приличаха на анимационни герои. Беше млада и красива, с черна коса и тъмни очи. Прегледа Кари, премери кръвното му и натисна един бутон, който се намираше върху страничната преграда на леглото.

— Можеш да го натискаш на всеки тридесет минути и така ще получаваш лекарство против болката — обясни му тя. — Просто натисни бутона. Няма да ти подаде доза, ако не е минало необходимото време, така че не се притеснявай, няма опасност да го натискаш прекалено често.

— Дори веднъж е прекалено често — измърмори той и ме погледна.

Разбрах нежеланието му, Кари се пристрастяваше лесно. Преди време се беше плъзнал по наклонената плоскост на наркотиците, преди да успея да го вразумя.

Сега обаче изпитах облекчение, когато видях, че лекарството изглади бръчките от болка по лицето му и дишането му стана по-дълбоко и по-равномерно.

Сестрата ме погледна.

— Трябва да си почива. Елате във времето за посещение.

Кари ме погледна отчаяно.

— Не си отивай.

— Никъде няма да ходи — обади се Гидиън, който току-що беше влязъл в стаята. — Уредих да донесат походно легло за тази вечер.

Мислех, че е невъзможно да обичам Гидиън повече, отколкото вече го обичах, но той винаги намираше начин да ми докаже, че греша.

Сестрата се усмихна свенливо към Гидиън.