Господи, чувствах се ужасно заради тревогите, които му причинявах. През четирите години, в които беше женен за майка ми, Стантън беше отделил голяма част от времето и парите си, за да оправя проблеми, свързани с мен и Нейтън. Не можехме да очакваме подобно нещо от никого, но той не се беше спрял пред нищо. През целия си живот щях да съм му задължена, че обича майка ми толкова много.
— Ти също се тревожиш — възрази тя. — Искам да съм до теб, Ева. Искам да те подкрепям.
Гърлото ми се стегна, разбирах, че се опитва да изкупи вината си за онова, което ми се беше случило, и че е неспособна да си прости.
— Всичко е наред — казах с дрезгав глас. — Добре съм. И честно казано, се чувствам ужасно, че те отнемам от Стантън след всичко, което е направил за нас. Ти си неговата награда, неговото малко късче от рая в края на безкрайната работна седмица.
Устните й се извиха в очарователна усмивка.
— Какви прекрасни думи само.
Да, и аз мислех така, когато Гидиън ми казваше подобни неща.
Струваше ми се невероятно, че само преди седмица двамата бяхме заедно в къщата на брега, безумно влюбени и готови за следващите сериозни крачки от развитието на нашата връзка.
Сега същата тази връзка вече бе разрушена и аз знаех причината. Бях ядосана и наранена от факта, че Гидиън е скрил от мен нещо толкова важно като това, че Нейтън е в Ню Йорк. Бях бясна, че не е споделил своите мисли и чувства. Но в същото време го разбирах. Години наред беше избягвал да споделя каквото и да е от личния си живот, а времето, в което бяхме заедно, не беше достатъчно, за да промени дълбоко вкоренения навик. Не можех да го обвинявам, че е това, което е, също както не можех да го обвинявам, че е решил, че не може да живее с това, което съм аз.
Въздъхнах, приближих до майка ми и я прегърнах.
— Това да си до мен… беше единственото, от което се нуждаех, мамо. Да се посмея, да поплача и просто да поседя с теб. Нищо не може да е по-прекрасно. Благодаря ти.
— Наистина ли?
Тя ме прегърна силно, беше толкова крехка и деликатна в обятията ми, въпреки че носехме един и същ размер, а токчетата я правеха дори по-висока от мен.
— А аз реших, че полудяваш.
Отдръпнах се назад и се засмях.
— По едно време май наистина полудях, но ти ме върна обратно към действителността. А Стантън е добър човек. Благодарна съм му за всичко, което е направил за нас. Моля те, предай му това.
Хванах я под ръка, грабнах чантата й от леглото и я поведох към входната врата. Тя ме прегърна отново, ръката й погали гърба ми.
— Обади ми се довечера и утре също. Искам да съм сигурна, че си добре.
— Ще ти се обадя.
Изгледа ме внимателно.
— Хайде да отидем на спа процедури следващата седмица. Ако лекарите не позволят на Кари да дойде с нас, ще извикаме масажистите тук. Малко глезене и грижи ще се отразят добре на всички ни.
— Това беше много мил начин да ми кажеш, че изглеждам ужасно.
И двете бяхме притеснени и разтревожени, макар че тя успяваше да го скрие по-добре от мен. Мисълта за Нейтън все още ни тежеше като черен облак, който можеше да разруши спокойствието и да съсипе живота ни, но се преструвахме, че сме по-добре, отколкото бяхме в действителност. Това беше нашият начин да се справяме с трудностите.
— Все пак си права, процедурите ще се отразят добре на всички ни, а Кари ще се почувства много по-добре, дори и ако му направят само маникюр и педикюр.
— Ще уредя всичко. Нямам търпение! — възкликна майка ми и разтегна устни в своята неповторима ослепителна усмивка.
Точно тази усмивка беше първото, което баща ми видя, когато отворих вратата. Стоеше на прага с ключовете на Кари в ръка и точно се канеше да отключи. Беше по шорти и маратонки, преметнал небрежно потната си тениска през рамо. Все още беше леко задъхан, а загорелите му от слънцето мускули блестяха от пот. Виктор Рейъс определено беше много секси мъж.
И в момента гледаше майка ми с поглед, който беше, меко казано, неприличен.
Когато откъснах очи от страхотния си баща, за да погледна бляскавата си майка, с учудване забелязах, че го гледа по същия начин, по който я гледа и той.
Точно това ли беше най-добрият момент да разбера, че майка ми и баща ми са влюбени един в друг?! Подозирах, че баща ми страда по нея, но винаги съм мислела, че майка ми се срамува от него, че го смята за моментна слабост и огромна грешка от своето минало.
— Моника.
Никога не бях чувала баща ми да говори с такъв нисък и дълбок глас, акцентът му бе по-силно изразен от всякога.
— Виктор — каза задъхано майка ми, — какво правиш тук?
Той вдигна вежди.
— Дошъл съм на гости на дъщеря ни.
— А сега мама трябва да тръгва — подканих я аз. Разкъсвах се между новото усещане да видя майка ми и баща ми заедно и лоялността ми към Стантън, който беше точно това, от което майка ми се нуждаеше. — Ще ти се обадя по-късно, мамо.
За момент баща ми остана на място, погледът му се плъзна надолу по тялото на майка ми, след това отново се върна нагоре. После пое дълбоко въздух и отстъпи встрани.
