На следващата сутрин се събудих в девет, чувствах се замаяна и в кофти настроение, но поне вече не изпитвах ужасната умора от предишния ден. Знаех, че трябва да се обадя на Стантън и майка ми, но първо исках да си изпия кафето.
Измих лицето и зъбите си и се замъкнах към хола. Почти бях стигнала до кухнята, откъдето се носеше превъзходен аромат на кафе, когато на вратата се позвъни. Сърцето ми подскочи. Не можех да преодолея тази инстинктивна реакция при мисълта за Гидиън, а той бе един от тримата, които бяха в списъка за достъп до апартамента ми.
Когато отворих вратата, срещу мен стоеше майка ми. Надявах се, че разочарованието не е изписано на лицето ми, макар че вероятно тя не би забелязала нищо. Мина бързо покрай мен, облечена в рокля с цвят на морска пяна, която изглеждаше като излята по нея. Малко жени можеха да накарат подобна дреха да изглежда едновременно секси, елегантна и подходяща за възрастта им. Майка ми, разбира се, изглеждаше толкова млада, че можеше да мине за моя сестра.
Огледа критично удобния анцуг и тениската, които бях облякла, и каза:
— Господи, Ева! Нямаш представа…
— Нейтън е мъртъв. — Затворих вратата и нервно погледнах към стаята за гости, надявах се, че баща ми все още е на калифорнийско време и спи.
— О! — Тя се обърна с лице към мен и едва сега успях да я огледам по-добре. Устните й бяха тревожно свити, погледът — неспокоен. — Идваха ли вече от полицията? Преди малко бяха при нас.
— Дойдоха снощи.
Влязох в кухнята и се отправих директно към кафемашината.
— Защо не ни се обади? Трябваше да сме тук с теб! Поне
— Беше доста кратко посещение. Искаш ли кафе? — попитах аз и вдигнах каната.
— Не, благодаря. И ти не трябва да прекаляваш с това нещо. Не е полезно за теб.
Оставих каната и отворих хладилника.
— Господи, Ева! — измърмори майка ми, докато ме наблюдаваше какво правя. — Осъзнаваш ли колко калории има в сметаната?
Оставих бутилка с минерална вода пред нея и сипах малко сметана в кафето си.
— Детективите останаха при мен около трийсет минути. Не им казах нищо друго, освен че Нейтън е син на бившия ти съпруг и че не съм го виждала от осем години.
— Слаба богу, че не си им казала нищо повече — въздъхна тя и отвори водата.
Взех чашата си с кафе.
— Хайде да отидем в малката всекидневна до моята стая.
— Какво? Защо? Ти не обичаш да седиш там.
Права беше, но по този начин щях да избегна неочакваната среща между родителите ми.
— Но
Разбира се, че я харесваше, нали самата тя я беше обзавела. Аз също я харесвах, но не смятах, че има особен смисъл от нея. По едно време си мислех дали да не я превърна в спалня за Гидиън, но сега всичко се бе променило. Беше се отдръпнал от мен, беше скрил за Нейтън и за вечерята си с Корин. Исках обяснение и в зависимост от това обяснение или щяхме да изгладим недоразуменията и да продължим нататък, или да предприемем болезнената стъпка да се разделим.
Майка ми се настани грациозно върху канапето и погледът й изпитателно се спря върху мен.
— Трябва много да внимаваш с полицията, Ева. Ако отново искат да разговарят с теб, моля те, съобщи на Ричард, за да изпрати адвоката си.
— Защо? Не разбирам защо трябва да се притеснявам какво казвам или не казвам. Не съм направила нищо лошо. Дори не знаех, че е в града.
Докато говорех, погледът й се отмести от мен, затова я попитах по-твърдо:
— Какво става, мамо?
Тя отпи от водата, преди да отговори.
— Миналата седмица Нейтън се появи в кабинета на Ричард. Искаше два и половина милиона долара.
Изведнъж ушите ми забучаха.
—
— Искаше пари — каза тя сковано. — Много пари.
— Какво, по дяволите, го е накарало да си помисли, че може да получи нещо?
— Той има… имаше… снимки, Ева — отвърна тя и долната й устна се разтрепери. — И видео. С теб.
— О, господи! — Оставих кафето си с треперещи ръце, наведох се и сложих глава между коленете си. — Боже мой, мисля, че ще повърна.
Гидиън също се беше срещал с Нейтън — беше очевидно от начина, по който разговаря с детективите. Беше видял снимките… беше се отвратил от тях… това обясняваше защо се отдръпна от мен. Защо беше така измъчен, когато дойде в леглото ми. Може би все още ме желаеше, но вече не можеше да живее с образите, които изпълваха съзнанието му.
„Трябва да е така“, ми беше казал той.
От гърдите ми се изтръгна ужасен стон. Не можех дори да си представя какво е заснел Нейтън. Не исках да си представям.
Нищо чудно, че Гидиън не можеше да ме погледне. Последния път, когато правехме любов, около нас цареше пълен мрак, той можеше да ме чува, да ме докосва, да усеща миризмата ми, но не и да ме види.
Захапах ръката си, за да потисна вика от болката.
— Миличка, недей! — Майка ми беше паднала на колене пред мен и нежно ме приканваше да седна на пода до нея, за да може да ме прегърне. — Шшт! Успокой се! Всичко свърши. Той е мъртъв.
