Ако можеше, моя приятелко или приятелю мой, да вземеш в ръка своята душа и да я разгледаш като часовник, щеше да забележиш прекрасни, добре синхронизирани, влизащи в общо взаимодействие движения. Щеше да видиш колко чиста трябва да бъде поддържана тя, колко пречещ земен прах трябва постоянно да се отстранява. Щеше да разбереш, че всяко отделно „тик-так“ целенасочено води стрелките към онова последно Дванайсет в полунощ, след което за теб ще удари Един в Отвъдното. Всичко това е така тясно взаимосвързано и идва от само себе си, че не можеш да си представиш и една секунда без предходната, не можеш и една-единствена минута да пропуснеш и да предизвикаш празнота във времето. Точно така стои и най-лекото душевно трептене във взаимовръзка с цялото. И дали твоят живот е стремеж към небето, или възставане срещу Небето, в теб не може да се намери и най-дребната душевна прашинка, която безусловно да зависи от този стремеж или възставане. И както в твоя душевен микрокосмос действащите сили се проявяват само по определени правила и повели, така и в душевния макрокосмос, сиреч на територията на взаимодействията и противодействията на човешките души, управляват предписания и закони, които изключват и най-малкия безпорядък, следователно и случайността. Не могат две души да минат една покрай друга, колкото и да е за кратко, без да си взаимодействат. И ако някоя душа докосне твоята само за миг, това докосване ще създаде във вътрешния ти живот точка, която ще се преобразува по-нататък в една, може би незабелязана за теб, линия. Така възникват връзки, тайнствени нишки, които те съединяват невидимо, но завинаги с другия, и те свързват като една необходима част с големия, безкраен свят на душите. Ти принадлежиш към него както отделната минута към часа, деня, годината, вечността. Без теб той би бил непълен. И както той не може да избегне теб и влиянието ти, колкото и нищожно и незначително да е то, така се намираш и ти и така се намира и всяка друга душа в постоянна връзка с него и неговите закони. Те водят до теб или задействат чрез теб неведоми причини и ето как възникват привидно внезапни постъпки или настъпват привидно несвързани събития, които човек не може да си обясни. Но тези въздействия на макрокосмоса в света надушите, тези следствия и решения, чиито причини и предпоставки лежат в скритост, не са непонятности, а, напротив, доказателства за една предписана от Божията мъдрост логическа връзка на незримия със зримия свят. Който, разбира се, отрича незримия, защото се намира под чехъла на своя учен и любим материализъм или не е свикнал да размишлява, при постъпването на такива, за него лишени от връзка, събития не може другояче да си помогне, освен да ги припише на сметката на „великото непознато“ или по-скоро на така добре познатото, което хората притеглят за косите както онзи прословут криминален непознат, когато не знаят вече как да си помогнат, а именно на сметката на случайността.
Като си служа с думата „материализъм“, то нямам предвид само невярващите материалисти. Има и вярващи християни, за съжаление милиони, които наричам така. Те се смятат за материала на спасението, на избавлението и блажеността. Нашият Господ Бог ги е създал, той има грижата и да ги запази. Той ги е призвал за Небето и сега е длъжен и да ги отведе горе. Те се молят, пеят, прилежни посетители на църквата са и се чувстват добре. Та нали небесният Отец ги следи с добро око. Убеждението, че са негови любимци, създава у тях задоволство, надминаващо земните им радости, и те го считат за заслуга, която той високо ще им зачете. Те са поканени сватбари и понеже са съгласни с това и проявяват голямо желание да отидат на тържеството, трябва да дойдат да ги вземат с кола. И тъй като са материалът за Блажеността, тази Блаженост без тях изобщо не е възможна. Каква радост следователно са те за Небето! Всички мъки и теглила на небесния път слагат в Божията ръка — той да ги отстранява, неговите слуги са длъжни да карат впряга. За него и тях тези хора се състоят само от външния човек, на когото е предвещано възкресение от мъртвите и вечен живот.
