— Не, вие сте бени лам, а не шерарат. Няма да се оставим да ни заблудите и не ни хрумва да стоварим върху себе си вината за кръвта на други.
Той поиска да отвърне нещо разпалено, но му дойде по-добра идея и премълча. След кратко време възседнаха животните си, сбогуваха се сухо и поеха в западна посока, докато пътят за Аин Барид трябваше да ги поведе на юг. Значи смятаха за излишно да направят още един опит за промяна на мнението ни за тях.
— Защо не им каза истината за бен кхалид? — попита ме хаджията.
— Неистината ли им казах?
— Не. Само премълча. Но колко хубаво щяхме да се отървем от отмъщението на Тавил бен Шахид, ако бяхме пратили подире му бени лам, за които сега съм убеден, че се таят там някъде на запад от нас.
— С това щяхме да причиним кървав сблъсък между тях.
— Което и без нас сигурно ще се случи.
— Тогава ние няма да имаме вина. Но моето сведение щеше да бъде толкова непосредствена причина, че по-късно щях да си отправям най-горчиви упреци. Я си припомни Ел Мизан, драги Халеф!
— Да, Везните на справедливостта! Имаш право, сихди. От нас се иска любов и ако ти беше отговорил на този съгледвач, това един ден щеше да ни бъде отчетено като омраза, като отмъщение, а ние не искаме да сложим такъв тежък товар върху душите си. За първи път се страхувам в живота си, и то от тези ужасни Везни, дето изкарват всичко скрито-покрито на дневна светлина.
Де да държеше всеки очите си отворени за наблюдението, че добротата носи в себе си възнаграждението, а злината — наказанието За съжаление повечето хора никога не проявяват това внимание и само в редки случаи се поражда своего рода удивление, човекът се замисля за кратък миг и после с окончателната присъда „Странна случайност!“ счита работата за уредена. А случайност няма. Поне за вярващия християнин върху тази дума е теглена дебела черта. Нейният откривател не е знаел нищо за Божията мъдрост и справедливост и всички, които са я имали на уста след него, не са отправяли своето внимание към небесното познание. Хората вече говорят така красиво учено за макрокосмос и микрокосмос. Първото означава целия всемир, второто е човекът. Сега хората са готови да се възхищават на онзи така наречен „велик световен порядък“, според който всичко принадлежащо към макрокосмоса се движи по строго предписани закони и нито едно явление не може да съществува само за себе си, а се намира в тясна връзка с цялото, защото едното трябва да се развие от другото в логична последователност. Това добре се съзнава и го признава дори атеистът. Той признава дори че закони с подобна непоклатимост действат също така в микрокосмоса, сиреч в човека, но с това има предвид само земното тяло, предопределеното за небето. И все пак има един световен душевен порядък, който заслужава поне също толкова голямо възхищение както онзи удивителен порядък в макрокосмоса.
Както животът на отделната душа показва едно развитие по Божията воля натясно свързани логични събития, така и връзките между душите се владеят от закони, които отклонения и съпротива не признават. Само се вгледай в своята душа, скъпи читателю! Наблюдавай нея и поривите й със съзерцателно внимание! Скоро ще направиш удивителни открития и преди всичко ще стигнеш до познание, че твоята душа досега е била за теб един напълно непознат свят. И с мен някога беше така. Но откакто за пръв път се заех сериозно да се самонаблюдавам, всеотдайността ми към моя вътрешен свят от ден на ден растеше и разкриваше нови хоризонти, които ме вдъхновяваха за по-нататъшно изследване. Най-напред се започна едно голямо, за съжаление така неимоверно трудно очищение, че добре съзнавам, в този кратък земен живот не може да свърши. Но земната мръсотия бе преодоляна поне дотолкова, че за мен сега, когато скоро ще броя шейсет, по-нататъшното учение и упражнение се явява като най-красивата задача на отредените ми дни. Как сърдечно желая всеки ближен да има една толкова ощастливяваща вечерна заря.
