Паметта на Истанбул полностью

– Защо не? – много сериозно отговорих аз. – Готов съм на всичко, ако ще е от полза за града.

Леко отметна глава назад, сякаш се мъчеше да разбере по-добре казаното от мен:

– Всичко ли?

Гласът й прозвуча иронично, сякаш си играеше игрички с мен. Като ме питаше дали съм готов на всичко, имаше предвид дали съм способен и на убийство, но аз не отстъпих.

– Да, на всичко! Това е уникален град. Но е трудно да се каже, че ние сме достойни за него.

– Ето тук сте много прав!

Играта беше свършила – гласът й прозвуча много-много тъжно. И тя плъзна поглед върху колоните, също като мен преди малко. – Дори това място открихме толкова късно. Цистерните бяха ремонтирани едва през 1987 година, 64 години след като се основа новата ни държава – Републиката.

– И османците ли не са знаели за това място?

– Как биха могли да не го знаят? Години наред са напоявали розите в градините на двореца със събралите се води от цистерните. За пиене те предпочитали течащи, а не застояли води. Цистерните са построени от римляните. А османците, за разлика от тях, са изградили чешми навсякъде из града. Всъщност една от причините римляните да направят цистерните е нуждата от вода при продължителните обсади на столицата. И са били много прави, като знаем колко често това се е случвало.

Макар по-рано да знаех, реших да я попитам, понеже сега не можех да си спомня добре.

– А кой е направил Цистерната на базиликата? Константин ли?

Лейля поклати отрицателно глава.

– Не, Юстиниан146. Друг император, който е направил не по-малко за града от Константин. Говори се, че точно тая цистерна е била изградена за нуждите от вода на църквата „Ая София“.

146 Юстиниан I Велики (483–565) е император на Източната Римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г. С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска империя в ранносредновековна Византия. – Б. пр.

Посочих с ръка към двете изображения на главата на Медуза и попитах:

– Те имат ли някакъв смисъл? Някакво особено значение? По-различни ли са от останалите паметници?...

Погледна ме замечтано и отвърна:

– Де да имаха такъв смисъл! Мястото щеше да е още по-прив­лекателно, но за съжаление, нямат такъв тайнствен смисъл... Вероятно са взети от някой езически паметник. За да наложи напълно християнството в страната си, Юстиниан е постъпвал жестоко с езичниците. Забранил им е да работят на държавна служба и да изпращат децата си в училищата. Говори се, че по тази причина е била затворена и Атинската академия – най-значимият интелектуален център по онова време. Тоест императорът е водел един вид война с езичеството147. Затова пожелал да се премахнат всички статуи, като тези на горгоната Медуза, символизиращи езичес­ките вярвания. Но понеже били функционални, ги използвал в изграждането на цистерните. – Продължи, снишавайки глас, все едно се боеше, че думите й, отекнали в спокойните води, могат да съживят приз­рака на живелия преди столетия император: – Или може да са пренесени тук от някой римлянин, все още свързан с езическите си вярвания, за да им се покланя тайно.

147 Юстиниан се намесва в делата на Църквата и преследва и екзекутира манихеи, еретици и езичници. – Б. пр.

Беше дошло времето да навлезем в темата, която всъщност ме вълнуваше.

– Интересен император е бил този Юстиниан. Но сега нас ни интересува Теодосий, изградил Златната порта. По-точно, Теодосий ІІ, или който и да е там по ред, това вие ще кажете.

Лейля се позасмя.

– Защо се смеете?

– Защото говорите за императора като за някой от вашите заподозрени.

Засрамих се, но не исках да разбере.

– Какво да се прави, Лейля, като не става въпрос за урок по история, а за разследване на убийство.

– Не се засягайте веднага! Всъщност това ми харесва у вас. Както и да е. Носите ли монетите?

– Да – отвърнах аз, оглеждайки се наоколо.

Върху немного широката платформа имаше две жени и един мъж, говорещи на испански. Всъщност и те бяха застинали пред празния каменен взор на Медуза и не бяха в състояние да ни видят, но дори и пред чужденци не исках да обсъждам въпроси, касаещи разследването. Затова я попитах:

– Тук ли искате да ги разгледате? Понеже аз нося и инвентарните колекционерски книги.

– На Недждет ли? – присви очи със съмнение. – Къде сте ги намерили?

– Даде ми ги адвокатът на Адем Йездан. Той водел делото, заведено срещу Недждет.

Думите ми явно бяха прозвучали убедително и я поуспокоиха.

– Ясно. Мога ли да ги видя?

– Разбира се – отговорих аз и отново се огледах наоколо. – Но ви казвам, че ще е по-спокойно, ако отидем в някое кафене... ако има наблизо.

Посочи някъде в тъмнината зад нас.