– Има едно под стълбите на изхода, но е тъмно. Няма да мога да видя нито монетите, нито да прочета описанията в регистъра. – Кимна към една редица дървени пейки на няколко метра от нас, точно под лампите. – Вижте, тук е закътано. Можем да седнем. Повечето от посетителите искат да видят Медуза. Никой няма да ни безпокои тук, а и светлината е достатъчна.
Значи, ще е при Колоната на Маркиан148 във „Фатих“
148 Колоната на Маркиан, или на турски
Червената светлина от лампата беше достатъчна. Настанихме се на дървените скамейки, извадих колекционерския регистър от чантата си и го подадох на Лейля. Забелязах, че докато го слагаше в скута си, очите й се насълзиха, но сега не му беше времето да разгадавам смесените чувства, които изпитваше към починалия си бивш съпруг.
– Виждали ли сте преди това тези регистри? – бързо изстрелях аз въпроса си, за да не допусна каквото и да било разчувстване.
Спря да разлиства страниците и с рязко кимване на главата отрече:
– Не, никога, сега за пръв път ги виждам.
Възможно беше и да е така. Ако Недждет е станал колекционер нумизмат, след като са се разделили вече, Лейля можеше да не знае нищо за регистрите. Извадих от чантата си и монетите на Византион и Константин и съзнателно оставих вътре тази на Теодосий.
– Тези вчера ги видяхте – подадох ги на Лейля аз. – Сега бих искал от вас да проверите дали фигурират в колекционерския му регистър. Аз погледнах, но се боя да не направя погрешна преценка. Все пак и вие да ги прегледате...
– Разбира се – взе тя монетите от ръката ми. – Първо погледна монетата на Византион, след това прелисти страниците на инвентарната книга. – Византион, Византион... да, ето тука е. – Взе да чете написаното в регистъра и едновременно да сравнява надписите върху монетата в ръката си. – Хъъъм, монетата със звездата и полумесеца. Лице – бюст на богинята Хеката, да, ето го. Да видим и задната страна. Надпис „Византион“, да, ето го и него. Звезда и полумесец. АЕ 18 мм, 3,85 грама. – Вдигна глава и ме погледна: – Без съмнение е същата монета.
След това отново се вглъби в регистъра.
– Да видим сега Константиновата монета... Да, ето – аверс: бюст на Константин. – Вдигна монетата към светлината. – Да, лицето е същото, да видим сега и задната страна. Виктория седи отдясно, върху щита, който е на коленете й, има надпис VOT XXX... а в тази част и мястото, където е сечена монетата...
Пак я погледна.
– Да, прав сте, Невзат! И тази монета е от колекцията на Недждет Денизел.
Сега беше моментът да й покажа и третата. Извадих прозрачното найлоново пликче.
– А това е оставената в третата жертва монета.
Взе я в ръцете си и промърмори:
– Ъъъъм, солидус...
– Моля?
Вдигна я към лампата и обясни:
– Това значи, че е златна. Като монетата на Константин. – Изведнъж се развълнува: – Теодосий ІІ... Да, както предположих, не е на Теодосий Велики, а на неговия внук, Теодосий ІІ.
Дядото Теодосий, внукът Теодосий Еди-кой си... Нямах ни най-малка представа кои са тия императори и какво са извършили. Затова не знаех и какво да кажа, само търпеливо чаках обясненията на директорката на музея.
– Да, ето тук, от лицевата страна е бюстът на Теодосий ІІ... – Погледна отново монетата и замислено продължи: – Ами да, и тази монета е от колекцията на Недждет...
Значи, нумизматичните сбирки на Недждет и Адем бяха в ръцете на убийците. „Дано не избият толкова хора, колкото са монетите в колекциите!“ – мина ми през ума.
– Странното е, че след Константин са избрали Теодосий ІІ – обади се Лейля, все едно си говореше сама на себе си. Обърна се към мен, подаде ми монетата и повиши глас: – Теодосий ІІ не е бил толкова важен за римската история император...
Взех късчето злато и преди да го върна обратно в чантата, попитах:
– Между Константин и Теодосий има голям период от време, нали?
– Теодосий ІІ – веднага ме поправи тя. – Както казах, за разлика от внука си, Теодосий е бил важен император. Затова го наричат и Теодосий Велики. Последният владетел на неразделения Рим. Разделянето на Източен и Западен Рим става възможно след неговата смърт, през 395 г.
Това обяснение не ми говореше нищо. Чак като затворих чантата си, тя отговори на въпроса ми, който ме занимаваше:
– Да, между управлението на Константин Велики и Теодосий ІІ минава доста време – Константин умира през 337 г., а Теодосий ІІ се ражда през 401-ва. – Вдигна очи към тухления таван на цистерната и взе да пресмята: – Какво прави това? Шейсет и четири години. През това време са управлявали различни императори. – Погледна ме в лицето, все едно очакваше отговор от мен, и прошепна: – А и Теодосий ІІ е бил незаконороден и е управлявал незаконно...
– Как така?
