Юстиниан гледаше към храма, издигнат в дар на Бога. Теодора стоеше до него. Величественият храм беше знак на благодарността му към Бога. Но императорът беше не по-малко благодарен и за другото – за стройната като кипарис Теодора, която беше винаги до него. Ако империята беше прекрасна аленочервена ябълка, едната й половина беше Юстиниан, другата – Теодора. Сам Бог му го беше прошепнал тайно. И той я пазеше като безценен Божи дар. Въпреки че не беше дошла от Йерусалим. И че мястото, от което идваше, далеч не беше свещено – преди да стане императрица на Рим, тя беше императрица на римските проститутки. Най-невероятната танцьорка, която бяха виждали някога римските сцени! Некоронованата кралица на римските клоаки.
Теодора стоеше до своя император в най-щастливия зимен ден на Константинопол – денят на завършването на храма. Най-сетне, след петгодишно строителство, той беше съграден. След пет години на всеотдайност, ум, работа и страст, най-новият Божи дом се беше извисил в цялата си прелест насред този древен град. Сега и двамата – императорът и императрицата, безумно влюбени един в друг, свързани от взаимната си страст, двете родствени души, повярвали една на друга, не откъсваха поглед от въплътената си мечта. Нежната ръка на Теодора беше в дланта на Юстиниан. Като птиче, сгушило се в мощната императорска длан, сякаш за да се предпази от всички злини на света. Но дали беше така? Дали тя се уповаваше на него, или обратното, той на нея? Улицата я беше научила на много повече неща, отколкото би могъл да знае един император, възпитан във висшите школи на Римската държава. Без Теодора Юстиниан не би бил това, което бе. Ако не беше Юстиниан, нито Рим щеше да преживее отново златния си век, нито Константинопол щеше да се възправи от пепелищата.
