Теодора стоеше до Юстиниан и гледаше към „Света София“. В римските бардаци беше познала цялата низост, на която бе способен човекът. Във войнишките палатки беше разбрала човешката жестокост, в леглата на римските аристократи беше се сблъскала с най-голямото лицемерие, на което бе способен човек. И затова дори не трепна, когато народът на Константинопол се беше разбунтувал. И никак не се учуди, че римските благородници се присъединиха към въстанието на низините. Не се уплаши, когато Константинопол пламна в пожари. Дори не помръдна, когато Юстиниан искаше да избяга от града. Без да изгуби и капчица от самообладанието си, тя го хвана за ръката, погледна съпруга си в очите, като майка сина си, и му каза с мекота в гласа, но твърдо: „Ти си император, смъртта ще те възвиси повече от бягството. Но има и по-добър изход от това, да загинеш – и той е ти да убиваш“.
Теодора беше вперила поглед в най-величествения храм на света, застанала до Юстиниан като един втори владетел. По лицето й се разливаше безкрайно благородство. В студените й очи се четеше смелост, способна да засрами всеки, дори най-храбрия войн. В здраво стиснатите й устни се таеше остър като нож гняв. Този неин гняв се бе превърнал в безпощаден легионерски меч, отнел живота на трийсет хиляди бунтовници – без значение жени или деца. И бе спасил Юстиниан от ръцете на опиянената от бунта тълпа. Защото Теодора бе най-яростната сред жените, най-безмилостната, най-смелата и дръзката. Тя беше дар от Бога за императора.158
158 Теодора означава „Божи дар“. – Б. пр.
Юстиниан стоеше до Теодора и гледаше към „Света София“. Стоеше редом до жената, която бе изтръгнала всичките страхове от душата му, бе го освободила от нерешителността на ума му. Неговата любима го бе дарила с най-ценното – верността си, докато той бе обкръжен от измени и предателства. Стоеше до богинята, махнала прангите на безнадеждността и отчаянието, сковавали ръцете и краката му, преди тя да се появи в живота му. Богиня, изпратена му от Всевишния. И бунтът беше без съмнение Божа работа. И разрушаването на Константинопол. Та как щеше Юстиниан да го съгради отново от пепелищата, ако градът не бе разрушен?
