Али, който отначало не отдаваше голямо значение на тези разкази, щом чу как е горял градът, започна да слуша Адем с най-голямо внимание, което както можеше да се очаква – не убягна на проницателния бизнесмен.
– Да, инспектор Али, само си представете! Страховито нещо! Всичко около днешния „Султанахмед“, всички важни сгради по „Месе“, простряла се до „Аксарай“, да са обхванати от пламъци! На втория ден метежниците набират още повече смелост – събират се на хиподрума и искат да се сменят префектът на Константинопол и други приближени на императора. Като вижда дебелия край, Юстиниан приема исканията на аристокрацията. Но въстанието не стихва. В края на петия ден Юстиниан отива на хиподрума и като последен изход, произнася реч към бунтовниците. Обещава им, че ако прекратят бунта, никой няма да бъде наказан. Но тълпата не го слуша. Сега вече иска само едно – да се смени самият император. Юстиниан, виждайки, че нещата вървят на зле, бяга и се скрива в двореца. Докато аристократите се опитват да намерят нов император, Юстиниан започва да готви корабите си, смятайки, че ще е полезно за известно време да напусне града. Малко преди да свърши подготовката за бягството си, в тронната зала влиза Теодора. Приближава се до императора – с вдигната глава, с уверен поглед, със смели крачки. „Не прави това, императоре мой – казва му тя. – Не бягай! Дори това да е единственият изход и единственото ти спасение! Не го прави! То се знае – един ден всички ще умрем. Не е важно, че ще умреш, важното е как ще умреш, важното е да те споменават с чест и достойнство. Бягството няма да ти донесе слава, каквато би ти донесла смъртта. Моля те, не тръгвай! Колкото до мен – не виждам по-добро смъртно покривало от тази пурпурна хламида.“ Тези думи на Теодора, най-обичаната от него жена, въздействали силно на Юстиниан. А може и да се е почувствал засрамен. Отказва се от бягството, вика пълководците Велизарий и Мундо в двореца и им заповядва да избият всички бунтовници. Същия ден те отново се събират на хиподрума, за да обявят новите си искания към императора. Двамата безмилостни пълководци с войниците си влизат от две различни врати откъм днешния площад „Султанахмед“. Затварят всички изходи и посичат близо трийсет хиляди души, без значение дали са жени и деца. До настъпването на нощта продължава този кървав урок на бунтовниците и въстанието Ника е окончателно потушено. Юстиниан вече може да се залови за своя нов благоустройствен план на Константинопол...
– Вие май одобрявате това избиване – ядосано избухна Али, сякаш самият той бе чул писъците на съсечените жертви и сякаш със собствените си очи бе видял реките от кръв на хиподрума. – Една славолюбива жена е станала причина за смъртта на трийсет хиляди души, само и само да не загуби властта си. Ужасно събитие! А вие сте седнали преспокойно да го разказвате с всичките му ужасни подробности!... Какво хубаво има в това? А отгоре на това сте кръстили и тази мила птичка с името на тази чудовищна жена – рече той, сочейки към папагала в клетката.
А птицата, сякаш разбрала, че се говори за нея, взе да повтаря:
– Кръстили, кръстили, птичката...
Адем отново се прикри зад широката си и сърдечна усмивка.
– Странна е логиката на историята, инспектор Али. Разбира се, не може да се каже, че тя е много справедлива. Но да помислим от друга гледна точка – ако Юстиниан не беше потушил въстанието Ника под напътствията на Теодора, нямаше да бъдат възможни огромните промени в Константинопол. Например нямаше да бъде изградена днешната „Ая София“. – Забелязал интереса ми към темата, продължи, обръщайки се към мен: – Знаете ли, че това е третото изграждане на храма, господин главен инспектор? Да, в първоначалния си вид това е била една църква с дървен покрив. И името й тогава е било Голямата църква. След като след петдесетина години изгоряла, император Теодосий ІІ, този, който е съградил и крепостните стени, издигнал втората сграда на храма, която обаче била разрушена по време на въстанието Ника. И чак тогава император Юстиниан построява великолепната „Ая София“, каквато я познаваме днес. – Очевидно доволен от ефекта на думите си, отново се обърна към Али: – Строителството е продължило цели пет години. Заедно с архитектите са работели и учени. Математикът Антемий от Трал172 и познавачът на геометрията Исидор от Милет... Десет хиляди строители са работили денонощно на строежа й. Църквата била завършена през 537 година. И кубето й било най-голямото, правено дотогава. Дори хиляда години след това нашият Мимар Синан не успява да изгради такъв голям купол нито в джамията „Сюлейманийе“, нито в джамията „Селимийе“. Само три постройки след „Ая София“ са с по-големи куполи – катедралата „Сейнт Пол“ в Лондон, катедралата „Сан Пиетро“ в Рим, и катедралата „Дуомо“ в Милано...
В стаята настъпи кратко мълчание. Адем тъкмо мислеше, че е приключил с тази тема, когато Али отново се обади: