Паметта на Истанбул полностью

Може и да беше по-удобна за разговори тази стая, но определено не беше тиха. Още щом влязохме в просторната и светла стая с грамадна махагонова маса, кожени фотьойли и ръчно тъкан вълнен килим на пода, се разнесе приветствен глас:

– Здравейте! Аз съм Теодора! Добре дошли в двореца ми!

Птицата беше в голяма клетка пред кадифеното перде в цвета на шампанското. Щом ни видя – и се раздвижи върху пръта си, поклащайки се напред-назад и повтаряйки поздрава си:

– Добре дошли в двореца ми!

Съвсем същият папагал, като Крал Визас в дома на Недждет Денизел! Пепелявосиво тяло, червена опашка, малки като мъниста очи, впиващи се с любопитство в хората. Като видя Али, сякаш се развълнува повече, обърна главата си към него и се придвижи по-напред.

– Здравейте! Аз съм Теодора! Добре дошли в двореца ми!

– Теодора май много ви хареса, инспектор Али – рече Адем с усмивка на лицето си, може би за да разведри малко напрежението. – Не към всеки е така дружелюбна!

И за мен беше полезно атмосферата да стане по-приятелска, затова продължих темата за папагала:

– И Крал Визас много хареса Али! – добавих аз, леко докосвайки с показалеца си клетката със сивата птица. – Вярно, да не би да са нещо братя с папагала в къщата на Недждет Денизел? Много си приличат...

Адем с любов погледна папагала в клетката, развълнува се, все едно гледаше собственото си дете:

– Може да се каже, че са роднини... Крал Визас е на трийсет и две години, а тази госпожица е все още на осемнайсет...

– Толкова дълго ли живеят тези птици?

Видях как по лицето му премина тъга.

– Някои живеят до осемдесет години. Те са жако папагали. Латинското им наименование е Рsittacus erithacus. Много умни животинки са. Могат да запомнят до хиляда думи. Но са много деликатни създания – разболее ли се един, всички си заминават след него. – Дълбоко въздъхна и продължи: – Имах четири двойки. Осем папагала. Много жалко, че хванаха някакъв вирус и измряха всичките. Всяка сутрин изваждах по едно мъртво птиче от дъното на клетката... Паднеха ли на пода – нямаше спасение. Слава богу, че намерихме един чудесен ветеринар, който веднага разбра от какво боледуваха и изолира болните от здравите. Една от отделените двойки изпратихме на покойния Недждет. Крал Визас с любимата му Хеката.

– Хеката – богинята на Луната ли?

– Ооо, господин главен инспектор, вие, изглежда, имате големи познания и в митологията – с прекалена и превзета любезност се обърна той към мен.

– Но защо стоите на крака? Заповядайте, седнете! – посочи след минута Адем към кожените фотьойли около махагоновата маса. – Моля, заповядайте!

Ние с Али се настанихме в удобните кресла, но Ерджан предпочете да остане прав, може би заради напрежението от спора преди малко. Адем обаче не го остави и го подкани отново:

– Седни и ти, неудобно е пред гостите.

– Моля ви, нямах такова намерение – отвърна леко изнервено Ерджан, – пък и нали сме бивши колеги. Как бих могъл да ги накарам да се почувстват неудобно? Полицаят, дори да е пенсиониран, си е пак полицай. Нали така, господин главен инспектор?

Потвърдих, без да обръщам внимание на смръщеното лице на Али:

– Разбира се, разбира се, полицаят си е винаги полицай...

Но нито опитите на Ерджан да ни стане симпатичен, нито моето разбиращо поведение успяха да пречупят твърдото намерение на Адем всички да седнем около масата.

– Ти все пак седни! – подкани го пак той, обаче противно на законите на гостоприемството, самият той все още, може би чисто импулсивно, продължаваше да стои прав.

Докато чакахме да ни предложи нещо за пиене, Адем Йездан неочаквано се върна отново към предишната тема.

– Хеката е богиня на Луната, пазителка на град Византион. Но нашата Хеката не успя да свикне с новия си дом и не живя дълго, горката. При мен остана само една двойка папагали – Юстиниан и Теодора... Миналия месец загубихме Юстиниан... Ето затова – придаде той особен тон на гласа си, сякаш искаше да подчертае някаква много важна подробност, – като научих, че Недж­дет е починал, първото, за което се сетих, беше Крал Визас. Защото от това папагалско семейство ми останаха само той и моята Теодора, всички други измряха – каза Адем и отново хвърли изпълнен с любов поглед към птицата си.

Мен обаче повече ме интересуваше не Теодора от клетката, а Теодора от историята.

– Теодора не беше ли онази императрица, за която се говори, че била проститутка?

Стана му неприятно и той бързо отмести поглед от птицата и заобяснява, без дори да ме погледне:

– Това е спорно. Всъщност е била актриса – рече той и се наведе към една малка стъклена библиотечка срещу масата. Отвори вратичките и извади две книги, подредени една до друга на третия рафт. – Това го е писал държавен служител, на име Прокопий171, секретар и ретор, правен съветник... Много интересна личност. Според Прокопий Теодора е била една неморална проститутка и нимфоманка. Но в двете книги разказва напълно противоположни неща за нея.