Синан гледаше Божия дом. Погледът му галеше всеки детайл, умът му изброяваше дните, останали в миналото. Гледаше огромните стени на храма и пред очите му изплуваха кирпичените къщи и едно селско хлапе, тичащо по калните улици между тях. Още ненавършил петнайсет, и се откъсна от семейството си, тръгна бос и гол по света. Като първия човек Адам. Като странник сред аджами огланите201. Тих и скромен, опитващ се с дюлгерството да забрави тъгата за близките си.
201 Набираните като кръвен данък (девширме) за „слуги на Високата порта“ момчета са наричани и „аджами оглан“ – новобранци, необучени деца. Съществуват различни мнения за възрастта им: между 3 и 6, 6 и 8, 8 и 16 години. И част от тях били прехвърляни в Анадола и поверявани на местни семейства, в които били турцизирани и ислямизирани. По-късно били изпращани в Истанбул и разпределяни и обучавани в еничарските казарми в Одрин и Константинопол. Момчетата с най-добри физически и умствени данни оставали за обучение в обслужващите корпуси към султанския дворец и попълвали личната гвардия на владетеля. – Б. пр.
Синан гледаше Божия дом. Спомняше си как бе започнал всичко от дюлгерството. Първо беше изучил тайните на дървото – всичките тънкости на занаята, трудностите, красотата. Скоро усвои езика на дървото и започна да разговаря с камъка, земята, желязото, стъклото. Но никога нищо не вкарваше в калъп – нито дървото, нито камъка, нито твърдото желязо, нито чупливото стъкло. Ако не беше станал дюлгерин, нямаше да може да построи и този величествен храм. Още щом вдъхна аромата на първото дърво, което резбоваше, усети не само уханието на бор, а цял един океан от миризми, който се разля в тялото му и го изпълни отвътре.
Синан гледаше Божия дом. На крачка пред него бе султан Сюлейман Великолепни. Предците му бяха посадили едно дърво насред пустошта на степите. То се беше разклонило и хвърлило сянката си върху три континента. Нему се падаше да го отгледа още по-голямо и да побере целия свят под сянката му. Предците му бяха сътворили този град, превръщайки го в розова градина. Нему се падаше да оживи тази розова градина, да я изпълни с музика, поезия, да я украси с миниатюри, с красотата на калиграфското изкуство, с архитектурата. Ако не израстяха рози от ножницата на сабята му, ако един султан не намереше мъдростта в розите, той не би могъл да стане владетел на света.
