Великият Мимар Синан се разтреперил като лист пред падишаха, нито може да продума, нито да отговори нещо.
Султанът ядосано му наредил: „Когато тази сграда бъде готова, бързо ми прати хабер. Иначе – ти си знаеш“.
Без да вдига глава, Мимар Синан му казал следното: „В държавата на благочестивия ни султан джамията ще е готова за два месеца, с божията помощ!“.
Сюлейман Великолепни решил, че от страх Синан дърдори глупости, и се обърнал към агите до себе си: „А бре, я го попитайте и вие този кога ще бъде готова тази сграда?“.
И те също го попитали: „Мимар ага, чухте ли какво заповяда нашият благодетелен падишах? Кога ще бъде затворена вратата на тази джамия, за да бъде напълно готова?“.
Синан им отвърнал с цялото си огромно сърце: „Когато се завършат двата месеца, тогава ще е готова!“.
Тогава султанът призовал двамата аги за свидетели и казал: „Мимар, ако, след като минат два месеца, тя не е готова, пак ще се срещнем с теб“.
Така отговорил, но като се върнал в двореца, пак се размислил. Събрал агите си и им рекъл: „Ясно е, че Мимар е откачил. Може ли работа за няколко години да се свърши за два месеца? Нещастникът сигурно е полудял от страх! Извикайте го и го питайте и вие, вижте какво ще ви отговори и като сравним с това, което ми е казал, ще разберем колко зле е тая работа...“.
Агите от двореца извикали Синан и още веднъж го запитали: „Кога ще е готова сградата?“.
Синан самоуверено им отговорил: „Обещах на нашия падишах да я свърша за два месеца. Дай боже, като станат два месеца, ще й сложа и име, та който го чуе, да я споменава с добро“.
Агите се явили с този отговор пред султана: „Султане, човекът съвсем се е побъркал. Надявал се много скоро да може да се прави намаз в джамията ви!“.
И след два месеца, както обещал, Синан предал готовата джамия. А султанът, който смятал това за невъзможно, за да се извини на архитекта за грубостта си към него, му подал ключовете на джамията и му казал: „Ти трябва да отвориш Божия дом, който съгради, с чистото си сърце и с молитвите си!“.
Такъв гений бил Синан. Всяко негово творение било уникално! Той никога не се повтарял – винаги правел нещо съвсем различно!
Реших, че Йекта е свършил, но в очите му проблесна някакво дяволско пламъче.
– Бога ми, Невзат – изрече многозначително той, – ако бях на мястото на убийците, нямаше да правя препратки нито към гърците, нито към римляните, нито към османците, а само към Синан! Към нещо, съградено от него. Защото нито един крал или император, които са минали и заминали, нито един султан или везир не са дали на този град толкова много произведения!
Престолнината на Сюлейман Великолепни – градът на Мимар Синан
