Ала на Мартин му бе ясно, че лекарката, която се бе хванала за гърлото, останала без дъх, вече не бе в състояние да отговори. Явно след очите, устните и бузите, трахеята ѝ също се подуваше.
Мартин Шварц не видя опасността, която го наближаваше изотзад. Той стоеше със затворени очи на седемнайсета палуба, на кърмата, на най-високата, свободно достъпна част на кораба и бе оставил силният вятър да духа в лицето му. Вкуси соления въздух, но му се стори, че е наситен по-скоро с приспивателни, отколкото с кислород.
С всяко вдишване се чувстваше все по-слаб и по-уморен, което може би се дължеше на болките в зъба, които все още вряха на бавен огън в горната му челюст. А вероятно бе и от влиянието на проклетите ПЕП хапчета. Но поне от известно време насам нямаше пристъпи на главоболие. Той вдиша дълбоко. Вкуси солта във въздуха.
Мартин се наведе над перилата и погледна седемдесет и пет метра надолу.
Бе безлунна нощ. Кипящите корони от пяна се осветяваха от външните прожектори на кораба. Той се опита да си представи какво ли е да се разбиеш там долу, всред вълните.
Мартин се заслуша в архаичното бучене на океана, в необузданата му първична сила, която само няколко стоманени плочи отделяха от лукса на западния свят.
Той вдигна глава, почувства хипнотичното влияние на огромната черна маса наоколо и изведнъж усети порива, за който меланхолиците говореха, когато са се чувствали привлечени от морските дълбини.
Океанът — магнит за депресираните.
Качи се на най-долното стъпало на перилата — първо с единия, после с другия крак — и се опита да си представи последните секунди на жена си.
Тя се страхуваше от тъмнината. Нощта, в която уж бе скочила, е била непрогледна. Облаците са висели ниско, било е мъгливо. Вероятно водата въобще не се е виждала.
Мартин се замисли за Тими. Когато бе мъничък, минавайки покрай езеро, море или плувен басейн, той сочеше водата и казваше: „Ох“. Едва можеше да стои на краката си, когато Надя му обясни колко опасна може да е водата за едно дете.
— Водата наистина е ох — отново и отново му обясняваше тя и макар всички да съветваха да се избягва бебешкият език, в случая той вършеше работа.
Тими никога не изгуби респект от влажния елемент и стана най-добрият плувец в класа. Каква бе вероятността една майка, която толкова много обичаше децата, че стана учителка, през една мъглива нощ да хвърли собствения си син в онази „ох“, от която го е предпазвала цял живот?
— Готово, отново съм на линия — чу гласа на Дизел в ухото си, който искаше първо да свърши онлайн играта си, преди да говори с него. — Тъкмо трябваше да отстрелям един хеликоптер.
За миг Мартин бе забравил, че въобще му се обади. Заради вятъра си бе сложил слушалки и можеше да говори свободно. Връзката по скайп бе учудващо добра, имайки предвид факта, че се намираха насред Атлантическия океан.
— Лекарката ще я бъде ли? — попита Дизел.
Мартин му бе изпратил кратък имейл с описание на последните събития заедно със списъците на екипажа и пасажерите, които бе получил от Бонхьофер.
— Надявам се.
По време на летните маршрути платформата, на която стоеше в момента, бе територия за нудисти. Но през есента това бе най-самотното място под открито небе, особено нощем, когато температурите падаха. По тази причина Мартин бе избрал седемнайсета палуба за своя нощен изглед. Искаше да бъде сам и да помисли за връзките между събитията: смъртта на семейството си, телефонното обаждане на Герлинде Добковиц, изнасиленото момиче, прорезните рани по ръката на Анук и инцидента с Елена, който можеше да се случи и с него. Когато му стана ясно, че мислите му се въртят в кръг и че се нуждае от някого, който да го измъкне от дълбоките коловози, се обади на Дизел.
— Ще имаме по-голяма яснота след двайсет и четири часа — обясни Мартин. — Не е ясно какво точно предизвиква проклетите отоци по лицето ѝ. Лабораторията на кораба не е достатъчно добре оборудвана, за да анализира състава на смазочното масло по пода на котвеното помещение.
— И сега кой ще се грижи за лекарката, когато самата тя е болна? — попита Дизел.
От другата страна на линията нещо изсъска. В началото на разговора Дизел бе предупредил Мартин, че иска да притопли на горелката чиния равиоли. Явно главният редактор нямаше високо мнение за микровълновите печки.
