Когато отказвах да сложа презерватива, тя ми крещеше, че съм никаквец, че не ставам за нищо. Нямало да ме обича, и бездруго винаги била искала да има момиче, а не мръсно момче. Удряше ме по лицето и ме зарязваше разплакан само за да повтори на следващата вечер същата сцена. В един момент изпълних желанието ѝ и си сложих презерватив, а с годините започнах и да спя с нея. През цялото време мислех само за едно: „Иска ми се да бях момиче. Иска ми се да бях момиче“.
По време на секса, по време на изнасилването ми (минаха години, докато осъзная какво всъщност ми е причинила) личността ми се раздвои. Духът ми отлетя в тялото на момиче и по някое време остана там, дълго след като майка ми ме бе оставила на мира. Повече не исках да бъда опозореното момче, а момичето, което майка ми и без това е желаела и на което всичко това е щяло да бъде спестено, ако се бях родил в правилното тяло!
Четири дни след моя осемнайсети рожден ден баща ми продаде фирмата си и малко след това той и майка ми загинаха при катастрофа с частния си самолет. С наследството, което ми оставиха, първото, което направих, бе да платя операцията за смяна на пола, която нито един отговорен хирург не желаеше да направи. Но аз подкупих психиатър и получих атестат за абсолютно нормално психично състояние. И както можеш да си представиш, смяната на пола не смекчи душевната ми мъка. Без пенис, със счупени и отново изградени скули, с по-женствен нос и с малки гърди се чувствах още по-мръсен, отколкото когато бях в прегръдките на майка ми.
В чат за самоубийци, където исках да проуча подходящите методи за отнемане на живота, по случайност попаднах на едно тринайсетгодишно момиче, което бе преживяло подобни на мен неща и мъките ѝ още продължаваха. Майка ѝ я принуждаваше да мастурбира пред очите ѝ.
Тя ми писа, че скоро ѝ предстои да пътува с круизен кораб и планира там да се самоубие. Едва чрез това момиче осъзнах грешката ни. Защо ние, жертвите, трябваше да се самоубиваме, а истинските извършители да продължават да живеят?
Това се случи преди десет години.
Постъпих на работа като камериерка на кораба, на който момичето искаше да си отнеме живота, и се погрижих да преживее пътуването. За разлика от майка ѝ. Първата ми жертва от цяла серия.
Елена успокояващо постави ръката си върху тази на Мартин и го помоли да говори по-бавно. Несъзнателно, ред след ред, той четеше все по-бързо и по-бързо.
