Винаги имаше и доза ласкателство в този театър на взаимното успокоение. Клекнър и с това се беше примирил. По дяволите, та той самият ласкаеше своите агенти! Ти си най-великият. Какво щяхме да правим без теб! Не се съмнявай, че си полезен. Един ден всичко това ще свърши.

След това преминаха по същество. Доволен ли си от тайниците? Не би ли желал да се преместиш от Бююкада? Нещо притеснява ли те в Истанбул, имаш ли чувството, че от Лангли подозират наличие на къртица? С Минасян разговорите винаги минаваха по един и същ начин.

На всички негови въпроси Клекнър даваше успокоителни отговори. Да, тайниците бяха добри, системата за сигнализиране на пълно/празно работеше добре. В Истанбул всичко беше спокойно, никой не се тревожеше за наличие на къртица. Минасян искаше да говорят за новия източник в кметството. Клекнър му каза малкото, което знаеше. Ами онази пратка с американско оръжие, пътуваща към границата при Ярабулус? Да, ако мислиш, че можеш да я спреш и да направиш услуга на Асад, аз затова ти съобщих за нея.

Но истинската причина Клекнър да поиска тази среща беше Пол Уолинджър. Заради него бе рискувал да се появи в „Хародс“ и да отседне в „Рембранд“. Нужно му бе да знае защо Шандор е била убита. Искаше отговор на този въпрос. Настояваше за отговор. И ако останеше недоволен от отговора, ако получеше грешния отговор, грешното обяснение, то майната ти на теб и майната му на СВР. Нашето малко споразумение е анулирано.

М: Както знаеш, една от целите, които гонехме, уреждайки свалката между Цецилия и висш служител на МИ6, бе да отклоним вниманието от твоята работа.

К: Разбирам това. Естествено, че разбирам.

М: Ако възникнеше и най-малък признак за проблем, ако някой започнеше да се притеснява за Хичкок или за Айнщайн, другите, МИ6 и ЦРУ, щяха да разследват връзката между Цецилия и Уолинджър и щяха да минат месеци, дори години, преди да заподозрат, че не той е източникът на изтеклата информация.

К: Така е, да. Но защо все пак я убихте?

М: [неясно]

К: [неясно]... да повярвам това?

М: Райън, ние сега разследваме, използваме източници...

К: Глупости.

М: [неясно]

К: Е, значи, ако... [неясно]

М: Това със самолета също беше неблагополучен инцидент.

К: Инцидент? Не беше ли катастрофа?

М: Моля? [объркано] Инцидент? Още Веднъж, нямаме нищо общо с тази история. Нашето разследване, Вашето, на британците, всички стигнаха до заключение, че е имало механична повреда. Има и малка възможност Пол Уолинджър да е посегнал сам на живота си. Трябва да призная, че това ме интересува.

К: Окей.

М: Аз май се престарах. Исках да направя така, че Уолинджър да изгори.

К: Какво [натъртено]?!.

М: [неясно]... така го искаше Цецилия.

К: И ти се съгласи?

М: Тя искаше да сложи край на връзката. Искаше да се събере отново с приятеля си, да се занимава с ресторанта. Казах си, че имам избор. Или губим изцяло достъп до шефа на бюрото в Анкара, или му даваме да разбере, че знаем за връзката му с агентка на СВР, за да го изкараме компрометиран, едва ли не вербуван, пък да видим какво ще направи тогава... [неясно]

[Забавяне - 56 секунди]

Перейти на страницу:

Похожие книги