Около осем часа в събота сутрин един анализатор, който следеше на живо картината от дома на Райън Клекнър в Тарабая, докладва, че американецът се държал странно. Абакус се прибрал в апартамента си от летището в два през нощта, но не си легнал. Вместо това прекарал доста време на компютъра, изпил цяла бутилка червено вино и в продължение на повече от час говорил по скайп с майка си в Америка. Впоследствие тонът на разговора бе определен като „меланхоличен и издаващ силна взаимна привързаност“ - удачно описание в светлината на онова, което щеше да последва.
Малко след осем Клекнър бе видян да чете есемес на блекбърито си. Американецът, по думите на анализатора, „внезапно замръзна на място, сякаш изпаднал в шок“, след което „дълго време остана неподвижен“.
Клекнър не отговорил на есемеса; вместо това отишъл в кухнята и извадил „паспорт (с неизвестен произход), значителна сума пари (в неизвестна валута) и чисто нов айфон със зарядно устройство“ от херметическа пластмасова кутия, „скрита зад сифона и почистващите препарати под мивката“. Разтревожен от тази промяна в поведението на обекта, анализаторът в съответствие с протокола позвъни на Томас Кел в дома му в Лондон. Кел незабавно удвои стандартния екип за наблюдение от четирима души, разположен около сградата.
През следващите петнайсет минути Клекнър бил зает да подрежда „голям черен куфар на колелца“. Когато свалил харддиска от лаптопа си и го поставил в куфара, анализаторът - който впоследствие щеше да бъде поздравен за проявената съобразителност и инициатива - още веднъж позвъни на Кел. Решавайки, че Клекнър се държи като „изгорял“ агент, Кел незабавно разпореди жп гарата „Сиркеджи“, летищата „Ататюрк“ и „Сабиха Гьокчен“, централните автогари в европейската и азиатската част, както и черноморският фериботен терминал в Каракьой да бъдат поставени под наблюдение от двучленни екипи. За пръв път прибягна до хора на консулството, за да попълнят липсващите бройки.
След като прибрал твърдия диск, Клекнър бил видян да поставя в куфара си две фотографии в рамки, две флакончета с разтвор за контактни лещи, „значително количество дрехи“ и втори чифт обувки. Извадил СИМ картата от блекбърито и изхвърлил телефона в кофа за боклук пред сградата. Анализаторът предполагаше, че Абакус е оставил дипломатическия си паспорт в сейфа в спалнята, но не разполагаше с доказателства.
На една пряка от сградата, в която се намираше жилището му, американецът проведе телефонен разговор от улична кабина, недалече от кафенето на „Старбъкс“, в което го очакваха Джавед Мосин и Прия. Кел предположи, че разговорът, продължил не повече от десет секунди, е бил уговореният сигнал до Минасян, че Абакус се спасява с бягство.
В Лондон нямаше още шест сутринта. Разглеждайки карта на региона, Кел заключи, че най-вероятният маршрут на Клекнър за Москва щеше да бъде с автобус или кола под наем през цялата територия на Турция до Източен Анадол, откъдето вероятно щеше да се опита да пресече границата с Грузия. Друг вариант беше екип по ексфилтриране от СВР да се опита да го изведе през Самсун или някое от другите турски пристанища на Черно море, откъдето с кораб да го откара до Одеса или Севастопол. На север през България също беше възможност, макар Абакус да знаеше, че българската граница би могла лесно да се контролира от американците. Ако имаше доверие в легендата си, можеше да се пробва и със самолет, но със сигурно щеше да очаква полетите до Москва, Киев, Ташкент, Баку и София - до всички бивши съветски сателити - да бъдат следени.
Кел разчиташе изцяло на екипа за наблюдение. Изгубеха ли Абакус сега, следващия път щяха да видят физиономията на Клекнър на цяла първа страница в „Гардиън“. Ако успееха да го проследят до уговорения пункт за ексфилтриране, все още имаше шанс британските екипи да го грабнат под носа на СВР. Кел телефонира на Амилия в дома й в "Челси", за да я постави в течение на последните събития. И двамата знаеха, че връзката на Кел е Рейчъл е била най-вероятната причина за внезапното бягство на Клекнър - след като бе преровил електронната им кореспонденция, Минасян бе стигнал до извода, че Абакус е „изгорял“. Амилия определи на Кел среща на „Воксхол Крос“ и го увери, че Рейчъл ще бъде незабавно изтеглена от Истанбул. Кел се съмняваше, че ще има възможност да я види, преди да му се наложи да отпътува от Лондон.
