Мястото му се падаше от дясната страна на салона, непосредствено над крилото. С изгасването на двигателите настана обичайната суматоха при свалянето на чанти и куфарчета. Клекнър остана седнал няколко минути. Пътниците до него се надигнаха от местата си, взеха си нещата и застанаха на пътеката. Стюардесата направи съобщение на турски и английски език, за да предупреди пътниците, че ще има малко забавяне, преди да бъдат отворени вратите на салона.
След известно време Клекнър бе успял някак си да се добере до пътеката, да намери достатъчно пространство, за да се изправи и да свали черния си куфар на колелца от отделението за багаж на отсрещната страна. Той постави куфара върху освободената седалка и погледна напред към изморените, изнервени пътници, които нетърпеливо чакаха да слязат.
Клекнър винаги бе мразил тълпите. Безизразни лица с празни очи. Жени, допуснали да надебелеят и да са вечно намусени. Деца, пищящи за храна и играчки. Той искаше просто да ги разблъска встрани и да мине през тях.
От съвсем млад Райън Клекнър не изпитваше и сянка на съмнение в превъзходството си над околните, във физическите и умствените предимства, които го правеха съвършен. Каквито и дефекти на характера да се смяташе, че притежава - суета, надменност, липса на състрадание, - за него те бяха предимства. Освен това лесно се прикриваха. Клекнър бе констатирал, че с голяма лекота печели доверието на непознати; бе усвоил това умение много преди да го бяха обучавали специално за целта. Умението да се преструва на друг, като същевременно вижда като на рентген сърцевината на човека насреща си, бил той колега или приятел, да разбира мотивацията му - това беше дарба, която той притежаваше едва ли не по рождение. Имаше дни, в които Клекнър желаеше да бъде разкрит; желаеше и други да притежаваха поне толкова прозорливост и интелект, че да се убедят в превъзходството му. Но това никога нямаше да се случи.
Той се обърна и погледна към задната част на салона. Пълно с хора. Миризма на тела след тричасов полет. Беше му тясно.
Той погледна отново. Едно от лицата му се стори познато. Около трийсетгодишна жена с тъмна коса, застанала на не повече от три метра зад него. Пътуваше сама, като старателно избягваше погледа му, мислейки си за нещо свое.
Беше я виждал преди. Помнеше тези очи. Леко кривогледи, сякаш разфокусирани. А и зъбите. С коронки, вероятно след злополука в детските й години. Но къде я бе виждал? В бар „Бльо“? На среща в Истанбул? На парти?
Едва на излизане от самолета, докато кимаше за довиждане на пилота и се усмихваше на стюардесата, Клекнър се сети точно къде я бе видял. От осъзнаването на този факт усети, че му прилошава.
В парфюмерийния отдел. След това, около час по-късно, на изхода в югоизточния ъгъл на сградата. Бе регистрирал присъствието й, но го бе отдал на съвпадение и бе продължил за срещата с агента си.
В „Хародс“.
Не по-малко от осемнайсет оперативни служители на СВР - в Лондон, Киев и Москва - бяха зачислени да работят по случая. Десет от тях издирваха из дигиталното небитие следите на Рейчъл Уолинджър, а осем - тези на Томас Кел. Работейки непрекъснато през цялата нощ, в петък срещу събота СВР успя да идентифицира и преведе 362 имейла и 764 кратки текстови съобщения между мобилните телефони на двамата.
Всичко казано от Кодак на Минасян се потвърждаваше от събрания доказателствен материал. Кореспонденцията между Кел и Рейчъл се подлагаше на кръстосана проверка по ключови думи: „Амилия“, „Левин“, „катастрофа“, „Хиос“, „Цецилия“, „Шандор“, „смърт“, „злополука“, „къртица“, „МИ6“, „СВР“, „разузнаване“, „Райън“ и „Клекнър“. Всички съобщения, в които те се появяваха, биваха незабавно препращани на Минасян, който се бе прибрал в Киев през Франкфурт още в петък вечерта. Нищо от съдържанието им не показваше на анализаторите, че МИ6 разследва Клекнър. Връзката на Кел с Рейчъл изглеждаше истинска, както и работата й в лондонско издателство; разменените й с приятели имейли свидетелстваха за противоречивите й чувства към Кел и за все по-силната й близост с Клекнър.
Минасян обаче не беше доволен. За него нямаше съмнение, че анализаторите пропускат нещо. В пет сутринта в събота той нареди цялата папка с материалите да бъде изпратена по куриер до апартамента му в Киев. Започна да препрочита лично всеки есемес, всеки имейл, включително неща, които не се отнасяха пряко до сексуалната връзка между Кел и Уолинджър. Минасян притежаваше способността да поглъща и обработва големи количества писмен текст за кратко време. Макар да не бе спал близо двайсет и четири часа, той бе достатъчно буден, за да подскочи при еднократното споменаване на „Бююкада“, което потвърди най-лошите му подозрения за истинските причини Кел да е в Турция.
Според доклада на СВР този есемес бил изпратен (без отговор) от мобилния телефон на Кел до Рейчъл Уолинджър в 17:34 ч. на 29 април. Същия следобед, в който Минасян бе отишъл на Бююкада, за да прибере продукта от тайника.
