- Разбира се, че сме обсъждали това. Рейчъл знаеше, че разследвам катастрофата на баща й. Знаеше също и че съм посочен да го заместя. - Амилия вдиша въздух през стиснатите си зъби; само по себе си това представляваше нарушение на Закона за държавната тайна. Кел реши да бъде докрай откровен е нея. - Тя ужасно се дразнеше от факта, че не можех да й казвам всичко. Опитвахме се да избягваме, доколкото бе възможно, темата за работата ми. Сега си давам сметка, разбира се, защо на нея не й се говореше за Службата. Защото през цялото време е работела за теб...
-Не и в самото...
- ... и се е бояла, че може да открия малката ви мръсна тайна...
-... която съвсем случайно произведе разузнавателна информация, достатъчна Клекнър да бъде вкаран зад решетките. Благодаря ти все пак за подкрепата и разбирането.
От известно време Кел си даваше сметка, че приятелството му с Амилия можеше във всеки момент да се вгорчи до степен, при която никога повече да не се възстанови. Между тях вече имаше твърде много натрупана горчилка. Твърде много лъжи.
- Разговаряла ли си с Рейчъл за Цецилия Шандор? -попита я той.
- А ти?
Бързият, нетърпелив поглед, който Амилия му хвърли, показваше доколко я е раздразнил. Кел й каза онова, което имаше нужда да знае.
-
- А казвал ли си й, че Шандор е от унгарското разузнаване?
Щеше да му е по-лесно да излъже, да реагира възмутено на това обвинение, но Кел знаеше, че самият той е притеснен. Нямаше избор, освен да й каже истината.
- Да. Тя знае това.
- Супер! - Амилия поклати глава. - Това в разговор ли й го съобщи или в имейл?
- Никога не бих изразил в писмен вид нещо такова.
Отговорът на Кел прозвуча рязко, но дълбоко в себе си бе принуден да признае, че не помнеше точно кога или как бе станало дума пред Рейчъл за кариерата на Шандор в разузнаването. Нито си призна и другия грях: че от него Рейчъл знаеше, че Шандор е била убита. На Амилия и без това й се бе струпало много на главата.
- Чували ли сте се скоро? - попита го тя.
- Амилия, не съм я чувал, откакто се скарахме в ресторанта. Това искаше да чуеш, нали? Аз съм зарязаният любовник. Тя не отговаря на позвъняванията ми.
- Добре. Най-после нещо хубаво. Щом Рейчъл се свърже с мен, Том, обещавам да ти кажа.
След като си тръгна от хотелчето в „Снеърсбрук“, Александър Минасян взе метрото за центъра на Лондон, уреди си среща с шефа на бюрото на СВР в един ресторант в Шепърдс Маркет и му разправи за връзката на Кодак с Рейчъл Уолинджър.
- Кел - каза той. - Том Кел. Какво знаеш за него?
- Името ми звучи познато. Мога да проверя. Сигурно имаме досие.
-Изпратен е бил да разследва катастрофата на Уолинджър. Срещал се е с Джим Чейтър в американското посолство в Анкара. Според Кодак Кел бил довел онази жена на парти, което Кодак организирал в бар в Истанбул.
- Кел познава Чейтър? И са приятели?
Минасян показа с жест, че не може да отговори на този въпрос. Знаеше само че Кодак изпитвал първо-сигнална омраза към Джим Чейтър. Че се преструвал на негов лоялен служител и поддръжник, на възхитен чирак, дошъл да учи занаята до коляното на майстора, докато всъщност презирал другия американец заради етиката и методите му на работа. На моменти Минасян си мислеше, че Райън Клекнър бе приел да работи за СВР, мотивиран единствено от омразата си към Чейтър.
- Знаеш ли на коя дата е било въпросното парти?
Шефът на бюрото чоплеше с вилицата си порция пастет от пилешки дроб. На Минасян изобщо не му се ядеше.
- На рождения му ден - отвърна той. - Според жената точно тази вечер се били запознали с Кел. Трябва да проверим дали е така. Започнали връзка, която продължила до завръщането й в Лондон. Във вторник се срещнали за вечеря тук и тогава тя сложила край на връзката им. По това време Кодак вече се бил свързал с нея. Тя изпитвала по-голям интерес към него.
- Кой казва това?
- Кодак. Това му била казала вечерта, когато отишла с него в хотела му. Казала му, че Кел бил твърде стар за нея. Той е може би на четирийсет и три-четири. Тя е едва на трийсет и не искала да се обвързва с мъж, с когото няма намерение да създава семейство. Сега е в Истанбул и иска да се видят с Кодак за вечеря. Той мисли, че тя си пада по него.
- Ти на кого вярваш?
- Не е важно аз на кого вярвам - каза Минасян, като даде знак на сервитьора да им донесе сметката. - Важно е какво показват фактите.
Веднага щом полетът на Бритиш Еъруейс кацна в Истанбул, Райън Клекнър включи блекбърито си. В рамките на трийсетина секунди получи есемес от майка си, няколко имейла и изпрати съобщение до Рейчъл, в което й казваше с какво нетърпение очаква да се видят за вечеря на другия ден. Минаваше полунощ и той не се изненада, че Рейчъл не му отговори.
