Клекнър седна на леглото и известно време се взира недоумяващо в екрана на блекбърито, макар да съзнаваше, че в апартамента му има пробив и всяко негово движение се наблюдава от анализаторите на ЦРУ и турските служби. Беше унижен и посрамен. Никога през живота си не бе изпитвал такова внезапно и всепоглъщащо чувство на безнадеждност. Нямаше избор, освен да опакова най-необходимото, изоставяйки безброй любими вещи - картини, книги, дискове, дрехи, -които знаеше, че никога повече няма да види. Съмняваше се, че ще успее да стигне до вратата на апартамента си. Може би вече го чакаха отвън.
Но, за своя изненада, Клекнър успя да напусне жилището си необезпокояван. Да отиде до телефонната кабина и да набере номера, който Минасян му бе дал. Когато чу женски глас да отговаря на руски, изрече уговорения отговор: „БЕШИКТАШ ТРИ“. След кратка пауза жената повтори кода и затвори.
Клекнър нямаше как да знае дали съобщението му е стигнало до Минасян, докато не открадна мобилния телефон на кораба. Един от пътниците бе оставил апарата си на масичка в барчето и Клекнър го бе грабнал незабелязано. В продължение на часове бяха извън обхват. Клекнър бе прекарал това време в каютата си, вперил поглед в индикатора на екрана, като лекар, следящ пулса на пациент, докато накрая, може би с приближаването на кораба до румънския бряг, бе успял да изпрати есемес на Минасян.
Нищо сложно. Името на кораба, който СВР можеше да проследи в интернет, и деня, в който Клекнър се надяваше да го приберат от пристанището. След няколко минути Минасян потвърди получаването на есемеса с уговорената кодова дума. Клекнър искаше да говори с него, да се осведоми как е станал провалът, но знаеше, че за момента не е безопасно. Убеден беше, че и Минасян е разкрит. В нито един от сценариите, които прехвърляше в съзнанието си, той и за миг не допускаше, че е бил подведен от Рейчъл или че тя работи съгласувано с Томас Кел. Райън Клекнър не правеше грешки. Британците не залагаха любовни капани. Грешката беше на Москва.
Кел пристигна последен на срещата в осем. Останалите членове на екипа вече се бяха събрали около голяма маса на терасата на ресторанта от Южната страна на „Дерибасовская“. Бяла декоративна ограда с фенери и увивни растения ги закриваше от улицата. Кел бе избрал този ресторант, защото в отзивите, които бе прочел за него в интернет, се описваше като „оживен“ и „твърде шумен“. Както и бе очаквал, от мощни високоговорители на входа дънеше руска естрадна музика, която се примесваше с изпълненията на живо на фолклорен ансамбъл от съседното заведение.
- Тук е тихо и спокойно - промърмори той, като зае мястото си в центъра на масата. Ръкува се с Харолд и Дани, целуна Елза и Каръл, кимна усмихнато на останалите: Нина, Джез, Джавед и Алисия - владеещата руски анализаторка, която водеха със себе си за преводач. - Е, как върви ваканцията дотук?
- Аз се забавлявам страхотно - отвърна Елза.
Джез се присъедини към думите й и допълни, че прекарал следобеда на плажа Аркадия с Каръл.
- Ами ти? - попита Кел Харолд.
- Аз пък просвещавах масите за историята на този прекрасен град - отвърна той, като размаха книжка с меки корици, отвори я и зачете. Кел беше благодарен, че Харолд притежаваше чувство за хумор, с което лесно разчупваше всякакви бариери. Това беше добре за духа на екипа. - Знаете ли, че Екатерина Велика имала таен съпруг с едно око?
- Таен съпруг с едно око? - повтори Кел, докато си поръчваше бира от сервитьора. - Не знаех това.
- Навремето Одеса е била най-оживеното пристанище в цялата Руска империя - продължи Харолд, като прелистваше книгата. Елза го гледаше озадачено; чувството му за хумор я объркваше. - Всичко е минавало оттук. Вино от Франция, зехтин от Италия, ядки от Турция, сушени плодове от Леванта...
- От какво? - обади се Нина.
- От Леванта - отвърна Харолд без сянка на снизхождение. - Иначе казано, от Близкия изток. - Кел вдигна от масата ламинираното меню, на което до названието на всяко блюдо имаше цветна снимка за илюстрация. - И изведнъж на всичко това се сложил край.
- Заради Съветския съюз? - попита Дани от края на масата.
- Заради Суецкия - отвърна Кел. - Канал.
Харолд захлупи книгата, разтворена върху масата. „Гений и смърт в Града на мечтите“. Кел погледна черно-бялата снимка на Потьомкинското стълбище на корицата и попита:
- И така, какво ще ядем?
