Кел погледна напред. При всяка операция се случваше по нещо неприятно. Повредената радиостанция на Джавед беше лоша новина, но нищо не можеше да се направи.
- Опиши го - каза той.
- Тъмна коса, късо подстригана. Сигурен съм, че е той. Една блондинка стои от лявата му страна. За вас дясна.
- Виждам я. - Кел бързо различи мъжа с тъмна, късо подстригана коса. Не беше Минасян. - Не е той. Продължавай да търсиш.
Дани се бе приближил откъм морето и вече беше заел позиция до рампата, единствения изход от кораба. По нея не можеха да слизат коли, само пешеходци. Най-напред на рампата се появиха група старци, двама от тях в инвалидни колички. Членове на екипажа в сини униформи им помагаха, окуражаваха ги и се смееха. Гласовете им се сливаха с крясъка на чайките горе в небето.
- Възможен Абакус. - Този път беше дразнещият глас на Нина. - Вляво от рампата. На кораба. Вече не се вижда. Сигурна съм, че беше той.
Кел погледна нагоре към огромната бяла маса на круизния кораб, два пъти по-висок от „Лондонская“. Горе около рампата се тълпяха хора, слънцето блестеше в очите му, беше практически невъзможно да различи отделни лица. Нямаше бинокъл. Телефонът му отново зазвъня. Джавед.
- Шефе, онази кола. Мерцедесът. Шофьорът току-що слезе. Изглежда сериозен. С черен костюм, мускулест.
- Минасян?
- Не е той.
- Дани ще се заеме с гумите, ако се наложи - каза Кел и даде съответното нареждане на Олдрич по станцията. - Може да е някой политик. Или бизнесмен.
Или подземен бос. Или Саймън Кауъл, дявол да го вземе.
- Разбрано, край - отвърна Дани.
- Шефе? - Този път беше Каръл, от позицията си вътре в сградата.
- Казвай.
- Разпознах с положителност Минасян. Изглежда сам. Сини дънки. Бяла риза. Черен пуловер. Стои от лявата страна на гишето за информация. Очила с черни рамки.
-
- Именно.
Нямаше логика. Всичко изглеждаше твърде лесно. Положително имаше и други. Защо му бе притрябвало на Минасян да рискува някой да му отмъкне Клекнър още от рампата? Защо да го оставят да стигне до паспортен контрол, да го предадат в ръцете на украинците?
- Не го изпускай от очи.
- Естествено - отвърна Каръл.
Кел забеляза Дани в подножието на рампата, непосредствено до двойка старци, които пристъпваха едва-едва към салона за пристигащи. Пред него се беше образувала гъста тълпа, която заобикаляше слизащите туристи; Кел се почувства като зрител на рок концерт, протягащ шия да види пръв любимия изпълнител.
- Нина? - каза той по станцията.
- Нищо - отвърна незабавно тя.
Кел вече виждаше по цялата дължина на рампата и част от вътрешността на кораба. Срещна погледа на Дани. От Клекнър все така нямаше и следа. Нима го бяха изпуснали? Вече пет минути се нижеше върволицата от пътници, горе на палубата продължаваха да се редят на опашка още.
- Каръл?
- Ехо!
- Минасян?
- Тук е още. Ще ви уведомя, ако има промяна.
Гласът й звучеше, сякаш бе променила позицията си, за да застане директно зад гърба на Минасян. Връзката не беше толкова ясна.
- Има ли слушалка в ухото? Разговаря ли с някого? По телефон?
- Не. Просто стои. Невъзмутим като паметник на Ленин.
Внезапно корабната сирена изсвири продължително. Нито пътниците, нито посрещачите, скупчени на кея, реагираха по някакъв начин. Кел запали цигара и огледа района. Очите му обходиха кея, палубите, пешеходния мост над главата му, където ясно различи Джавед, застанал до една скулптура на майка с дете, с насочен бинокъл.
Сирената отново изсвири. Групичката пред него избухна в смях, американски туристи изразяваха радостта си, че отново са „на твърда земя“; от количката на един от уличните търговци до носа на Кел достигна аромат на какао и печени бадеми. В този момент чу в ухото си гласа на Дани, толкова внезапен и развълнуван, че се завъртя на 180 градуса.
- Рампата!
Кел погледна нагоре към кораба. Райън Клекнър се виждаше ясно, беше на не повече от двайсетина метра и пристъпваше бавно по рампата. Зад себе си влачеше тежък куфар и поглеждаше нагоре към зданието на терминала; на Кел му заприлича на ученик, пристигнал в пансиона за откриване на учебната година.
Той се обърна с гръб - не искаше Клекнър да види лицето му - и даде командата:
- Абакус се появи - каза той. - Обезвредете Минасян.
С паспорт, издаден във Френска Канада на името на Ерик Кок, Себастиан Гашон взе редовния полет от Париж за Истанбул в ранните часове на 5 май, неделя. През нощта бе пристигнал в Париж от Кампала, където беше на почивка с приятелката си.
Гашон никога преди не бе посещавал Истанбул, не говореше и турски. Изчака реда си за такси и подаде на шофьора лист хартия, на който бе записан адресът на бутик за облекло в „Еникьой“. След час Гашон вече беше пред вилата на Уолинджър, влачейки куфара на колелца зад себе си, за да направи предварителен оглед на имота. Една-единствена предна врата. Без странични изходи. Възможност за достъп откъм морето.
