— Нейният пастрок — продължи тя, — беше шофьор на камион. И докато беше на лечение при мен, тя започна да търси спирки на камиони — просто се стремеше към тях инстинктивно. Аз се стараех да я отклонявам от тях. Не беше сигурна защо правеше това, имаше няколко случаи на загубване на разсъдък — пълна загуба на разсъдък, свързана и с посещенията при мен, което ме тревожеше ужасно. Разглеждах и възможността за нейното институционализиране. Реших обаче, че не трябва — каза тя болезнено. Пламъкът се изправи. Черното въгленче се превръщаше в стабилен поток нагоре. — Не след дълго — каза тя, — тази жена бе изнасилена от някакъв шофьор на камион. Неочаквано той бе освободен от съдията, защото се оплакал, че тя го била нападнала. Аз не повярвах в това, казах на съдията, но изглежда това с нищо не можа да помогне. Както и да е. — Тя погледна към Болд. — Аз все още се съпротивлявах на нейното въдворяване. — Тя си сръбна от виното. — В един вторник през нощта — добре си спомням, че беше вторник — Мери Алис влезе в един паркинг за камиони, размахвайки револвер.
— О, боже! — каза Болд.
Тя кимна.
— Даде един изстрел в тавана. Никакви наркотици. Никакъв алкохол. Просто се беше побъркала. Аз я погубих, но бях твърде млада, за да мога да разбера това. Това беше моя грешка, Лу! — Тя каза това по такъв начин, че бе невъзможно да се възразява. — Тя не уби никого. Нито нарани някого — продължи Дафи. — Имаше един черен полицай. Партньорът му по това време бил в мъжката тоалетна. Някой извикал, ще цитирам точно: „Тя е полудяла, държи револвер“. И както си вървеше Мери Алис, полицаят изстреля четири куршума в гърдите й. Тя така и не разбра какво я удари. След този случай започнах да оглеждам нещата и видях голяма празнина в приложението на закона, на която никой не обръщаше внимание. Душевноболните срещат масово неразбиране, Лу. Мери Алис не беше отишла там, за да убива някого. Тя представляваше един болен индивид, нуждаещ се от повече помощ, отколкото аз й давах.
— Ти не си могла да предвидиш, но можеш да се научиш да предотвратяваш. Ето защо аз те предупреждавах за твоя случай. Искам да видя, че той получава помощ, а не направо куршум в главата. Единствената грешка, която не се прощава, това е повтаряната грешка.
Тя стана от стола си и застана до него. Сложи нежната си ръка на главата му и го притисна към гърдите си. Беше нежна и мила. Притискаше го и му шепнеше нещо несвързано. Той протегна ръце и обгърна несръчно нейната талия; после големите му ръце се плъзнаха гальовно по нейните бедра и гладката повърхност на полата. Сърцето й биеше силно, но не в синхрон с музиката. Той почувства, че тя плачеше. Потрепваше в неговите ръце. „Дали плаче за Мери Алис? — питаше се той. — Или за мен? За себе си? Сигурно не, просто си плаче. Може би плаче, защото не разбира какво става в момента. Никой от нас не може и да си го представи напълно.“
Той я дръпна надолу и срещна лицето й. Целуваше сълзите по лицето и чувстваше желанието си те да бъдат негови собствени. Тя произнесе неговото име няколко пъти, кършеше главата си на всички страни — това беше нейното послание, нейното отбягвано послание.
Той изрита стола назад, който с трясък падна на пода и предизвика нейния радостен кикот. Тя разкопчаваше вече ризата му, а той бързаше да освободи големите копчета на блузата й на гърба, и щом ги разкопча, тя просто се изхлузи от нея, плъзна се грациозно по дългите й ръце и нежните гърди, падайки надиплена върху килима на пода.
Той искаше да потъне в нея, да се разтопи в нея и да остане там единствено с нейните мисли и нейната нежност.
Техните голи гърди се докоснаха и той почувства първото пробуждане на своята плът. Галеше и целуваше гърдите й, после обгърна плътно устните й и почувства нейното потръпване. Пръстите й разрошиха косата му, топли и нежни. Устните им отново се срещнаха и тя изглеждаше заредена с още по-голяма сила и напрежение. Мислите им изчезнаха. Той имаше само едно чувство — чувството, че е с нея, само с нея. Нейната чувственост го завладя изцяло, омая го до степен на пълна забрава на всичко, освен тяхното взаимно безумно усилие в интимността. Техните плахи опити прерастваха в сдържано боричкане, несръчното състрадание — в болезнена покана за взаимност.
Изтъркаляха се по килима под масата. Смеейки се, тя издърпа и захвърли настрана неговия панталон, при което удари главата си в масата и извика. И тогава, освободена от собственото си бельо, се разпростря върху него, предавайки му цялата омайваща топлина на своето тяло. За момент почувстваха неудобство за своята интимност, но то скоро изчезна и се превърна в игрива, патетична церемония, в интимен ритуал, породен не толкова от любов, колкото от взаимна жажда за нежност.
