— Вие спряхте дъха си за момент. Какво видяхте?
— Един фургон. Само покрива.
— Вие се самоизяждате, Лу, не трябва да надзъртате през прозореца.
Той подсвирна и я погледна.
— Е-е, аз само повтарям разпорежданията, сержанте! — Всъщност неговите собствени инструкции.
Той напусна прозореца и се върна в кухнята.
— Ние можем да си говорим, нали знаете? — каза тя, без да го вижда.
— За какво? — попита той саркастично. — За какво искаш да говорим в ситуация като тази?
— Говорете за забавни истории. Говорете за хубави неща. Говорете за всичко, което би могло да ви разсее.
— Нищо няма да помогне — каза той, като се показа на вратата и забеляза, че тя не гледаше телевизия, а се беше опънала на леглото и гледаше в тавана. — Извинявай, нерви.
— При мен е същото — каза тя.
В девет и четиридесет и пет рецепторът започна да шуми и един глас обяви:
— Кола деветнайсет. Имаме визуален контакт със заподозрения. Насочва се към вас, пост девет. Край.
— Роджър, деветнайсет — чу се гласът на Били Бийчъм, който координираше наблюдението от задната част на един фургон, паркиран долу на улицата. — Бъдете готови. Чухте ли, Деветка?
— Бийч… Тук е Чъби, мобилен трийсет и пет. Имаме визуална връзка. Повтарям — имаме визуална връзка. Заподозреният върви на изток. Край.
— Изток. Роджър Чъби. Край — потвърди Бийчъм.
Болд почувства сърбеж в скалпа си и стичаща се пот. Беше вече горещо, по дяволите. Разкопча яката си и намести рецептора в ухото.
— Вече са по петите му — каза.
Боби се показа на вратата. Лицето й бе напрегнато.
— Били. Дон съм, пост четири. Заподозреният е спрян от червен светофар. Ние сме със син шевролет вагон пред него; зад него червено волво. Потвърдете. Край.
— Аз съм с теб, Дон — отговори Чъби. — Две коли сме зад волвото. Чуваш ли ни?
— Роджър — отвърна Дон. — Разбрах, Чъб. Добре. Исках само да бъда сигурен, че това е фургонът. Окей. В момента завива надясно. Потвърдете!
— Роджър. Много бих искал този дъжд да спре. Били, минаваме напред, оставяме Пет да се закачи за него. Нещо против, Питър?
— Тук деветнайсет. Роджър, трийсет и пет. Имам го!
— Прието — намеси се Били Бийчъм, одобрявайки сделката.
— Мобилен деветнайсет. Заподозреният завива наляво; ще трябва да карам след него. Искам да карам с него, нали, Били?
— Прието!
— Ще го изпуснем! — чу се тревожен глас.
— Прието. Карайте!
— Копелето проверява за „опашки“ — каза Чъби от кола трийсет и пет.
— Карайте спокойно — повтори Бийчъм. — Потвърди, мобилен девет.
— Оставяме го да върви, Били. Кола девет, движим се успоредно.
Линията изпука силно и Болд се сви на стола си. Няколко гласове се преплетоха и Били призова за ред. Преобладаваха псувни, преди Бийчъм да се обади: „Спазвайте протокола, господа!“, след което настъпи затишие по линията. Цялата операция се записваше на лента, и Бийчъм просто искаше всичко да бъде ясно, колкото е възможно.
Дъждът се усили и започна да плющи силно в стъклата на прозореца. Болд трябваше да усили звука.
— Окей. Имам го, Били. Пост шест. Виждам го, Били. Край.
— Управление, пост шест?
— Окей. Аз съм шест. Отново ляв завой, тръгва назад към теб. Движи се наистина бавно. Потвърдете! Край.
— Потвърждавам — чу се гласът на Майкъл Дънди, един от северняците в този отдел. Дънди беше поставен в едно студио за танци на другата страна на улицата, с един блок по-надолу. Той бе един от двамата детективи, снабдени с „Нейтскоуп“ — бинокъл с инфрачервени лъчи за нощно наблюдение, въпреки че бе немного ефикасен при проливен дъжд.
Болд успя да успокои дишането си и да забави поне малко ударите на сърцето — вдишваше и издишваше дълбоко.
— Приближава се — каза на Боби.
По радиото се чу:
— Били, аз съм Куин, пост пет. Той паркира в момента. Край.
— Роджър, пет. Паркира фургона. Ти си зад него.
— Роджър. Аз съм пети. Окей, излиза от колата. Скрива нещо под дрехата си. Носи син дъждобран. Повтарям: носи син дъждобран. Край.
— Потвърждение, пет. До всички постове: заподозреният носи син дъждобран. Край.
— Насочва се към сградата. Към главния вход, Били. Край.
— Роджър. Всички постове. Изглежда, че е така. Потвърдете, от четвърти до първи.
— Четвърти потвърждава…
— Трети потвърждава…
— Втори потвърждава…
Болд натисна бутона „Кол“ два пъти.
— Роджър. Всички постове потвърдиха. — Бийчъм се колебаеше, неговата линия бе оставена отворена, блокирайки всякакви атмосферни смущения. — Да поддържаме линията чиста и свободна, момчета! Мобилни девет и трийсет и пет, позиции — както са предвидени. Потвърдете щом заемете позициите си, моля! Край.
Секунди по-късно двете коли потвърдиха.
Бийчъм каза:
— Той е пред главния вход. Повтарям: заподозреният е пред главния вход. Край.
— Виждам го оттук, Били — беше гласът на Пол Рад, който бе заел позиция в един от апартаментите на приземния етаж.
Домофонът забръмча силно. По-силно, отколкото преди, както се стори на Болд.
Боби се обърна с лице към Болд — объркване се четеше в нейния поглед.
Болд й кимна с глава и притвори още по-плътно вратата на кухнята. Сетне й каза:
