— Негови правила, Лу. Знаеш това. Той не е длъжен да говори пред нас въобще.
— А защо се съгласи?
— Тук контролът е голям фактор, Лу. Като убива някого, той контролира другите, като се съгласява да говори, контролира нас.
— Какво животно! Не трябва ли да откажем да разговаряме, докато не каже къде да намерим Джъстин?
— Моето професионално мнение? Не. Той има нужда да говори с нас. Може и да промени намеренията си в хода на разговора и да ти каже, каквото искаш да знаеш. Поработи с него. Ти прочете неговото изявление. Използвай го. Благодари му дори за това. Ти си правил тези неща много по-често от нас. Нямаш нужда да ти казвам какво да правиш.
Шосвиц се показа в този момент и Болд веднага прекъсна разговора.
— Как е Боби? — попита Болд.
Шосвиц кимна.
— Ще се почувства съвсем добре. Транквилант за животни, това е всичко. Откраднал го е от ветеринарите. Казаха ми, че бил примесен с алкохол — почти невъзможен за откриване. Но тя скоро ще бъде добре.
— Ние продължаваме — каза Болд, като застана на вратата.
Дафи се усмихна насърчително. Шосвиц кимна с глава.
Тъмните очи на Ландж пронизаха Болд, щом детективът седна срещу него. Болд включи магнетофона и продиктува данните за време, място и действащи лица.
Той добре знаеше, че най-важното беше да установи непосредствена връзва с престъпника — да го убеди в своята искреност. Имаше опит от десетки подобни разпити. И все пак не бе имал случай като този, припомни си той. Точно сега, в този особен момент, този разпит му изглеждаше най-трудния от всички досегашни. Той каза:
— Предложихте да разговаряте с мен, защо?
— Помислих, че имате въпроси. — Гласът му беше на висок регистър. Говореше меко и безгрижно. — Мислех, че бихте искали да знаете някои неща.
— Да — съгласи се Болд. — Така е. Много добре съм запознат с това, което направихте до сега. Работим върху това от месец април. Успявахте да ни се изплъзнете доста дълго време. — Той преглътна и продължи. — Бяхте много предпазлив. Много точен.
— Да, бях. Господ ми помагаше да го правя — каза гордо и предизвикателно.
— Искам да знаете колко високо — аз по-специално — ценим вашето съгласие да разговаряте с нас. — Той погледна към представителя на полицейския департамент. — Това може да бъде много полезно за двете страни. Мисля, че можем — вие и аз — да извлечем голяма полза от това.
— Доверие за доверие, нали? Да, доверие, на когото държим доверие. Искам да помогна, ако мога. — Ландж замълча, проучвайки Болд съсредоточено.
Защитникът, млад мъж с нов блейзър, се намеси:
— Ние бихме искали да се отбележи готовността на моя клиент за сътрудничество при прослушването в омнибуса и бихме очаквали съдът да покаже известна снизходителност във връзка с това.
Мило Ландж каза:
— Аз пък искам да ви науча каква е разликата между Божията работа и работата на неговите имитатори.
— Това би било добре за мен — каза Болд. — Наистина бих оценил това. Бих искал също да говорим за момчето.
Ландж отправи остър поглед първо към защитника, после към Болд.
— Момчето ли? — учуди се той.
— Джъстин Левит.
— Момче? Не зная нищо за никакво момче!
— За младия мъж.
— О! За младия мъж! — Ландж завъртя очите си така, че за момент Болд видя само бялото на окото, и тутакси стомахът го присви.
Защитникът скочи.
— Моят клиент сега няма да отговаря на въпроси, касаещи Джъстин Левит.
— Животът на едно момче е в опасност!
— Момче? — Мило Ландж отново се учуди и вдигна очи нагоре по същия начин. — Лошо момче! — каза той с почти женски глас. — Лошо момче! — Той постави дланта над очите си и започна да се озърта наляво-надясно.
— Това е извън границите, Лу! Вън от всякакви граници! — протестира защитникът. — В противен случай всичко свършва до тук!
— Вашето изявление — вашата заповед, господин Ландж — повдига много въпроси. Ще ги назова поред. Първо, заявихте, че сте инструктиран да „освободите“ тези жени…
— Бог е моят пастир! — каза Мило Ландж. Сега неговият глас беше съвсем различен от този, който бе използвал в апартамента на Боби Гейнис.
— И че инструкциите са дошли във форма на гласове…
— Неговият глас. Има само един глас. Не съм казал нищо за гласове. Един глас — гласът на Моя Господар!
— Член ли сте на църквата? Член на местната епархия, имам предвид?
Неговите тънки, безцветни устни оформиха широка усмивка.
— Принадлежите ли към местната епархия, господин Ландж?
— Аз принадлежа само на Бога и върша работата само на Моя Господар!
— „Освобождавате“ жени?
Ново кимане с глава.
— Да. Това е правилно.
— Жени, които бяха членове на „Видеомаркет“, където вие работите, както е заявено тук?
— Греховни жени. Аз служа на Него! Освобождавам жените от Дявола!
— Тук не е отбелязано, че поставяте жените под наблюдение, господин Ландж. Следите ги. Наблюдавахте ли тези жени преди „освобождението“?
— Трябваше да чакам, докато останат сами. Трябваше да съм сигурен, че са сами. Той бдеше над мен. Той ми помагаше да правя всичко коректно. Негова работа, нали знаете? Аз изпълнявах Неговата поръка.
— И така, следяхте ги?
— Да, следях ги.
— И как определяхте, че те са сами вкъщи? Как правехте това?
Отново усмивка.
— Той ми помагаше.
