— Слушайте, приятелю! Имам дванайсет редовни. Осемнайсет извънредни този месец. Остава ми време сутрин само да хапна набързо и да си завържа обувките. Аз не съм им бавачка, въпреки че имам такова чувство понякога. Отсъстват от планирани занятия, без да ги отменят предварително. Работя с половин капацитет. Оставят ме по цели часове свободен и никой не плаща. Ако намерите Бетси, кажете й, че ако не се яви още един път, ще трябва да си търси друг персонален треньор.
— Познавате ли я лично? — Болд го попита, като имаше предвид думите на Шарф.
— Какво искате да кажете?
— Точно това, което казах. Лично. Разбирате ли?
Той се колеба доста дълго.
— Не. Не. Не е този начинът, по който работя тук.
— Чух, че тя е била доста хитроумна.
— Всички са хитроумни, приятелю. И всички си имат своите форми като италианските състезателни коли — голяма работа — което не означава обаче, че аз имам личен живот с всяка една.
— Не според това, което чух.
Мускулите на лицето му отново се свиха.
— Така ли?
Болд кимна.
— Казаха ми, че вие и Бетси сте били близки.
— Глупости. Кой ви каза?
— Кога я видяхте за последен път?
Мускулестият мъж изглежда разбра, че всичко това беше много по-сериозно, отколкото си мислеше първоначално. Затова не бързаше с отговора.
— Бих могъл да кажа нещо за допреди две седмици. Мога да проверя в книгата. Плащанията. Би трябвало да е записано.
— Да, бихте ли проверили?
— Сега?
— Да, сега!
— Гадост!
— Има и други начини за разговор по такъв въпрос, знаете ли? — поясни Болд.
— Окей, окей! Запазете спокойствие. — Сам се обърна назад и каза на жената: — Гимнастика, двайсет и пет минути занимания. Ще се върна веднага, щом свършим.
Болд чу плувкинята да протестира, но треньорът изджавка срещу нея приглушено и затвори вратата.
— Кучка! — каза той тихо.
Болд го последва нагоре по стъпалата.
Записаното от треньора показа, че последната среща на Бетси Новак с него е била преди две седмици и три дни, което приблизително съответстваше на времето на престоя на тялото във водата, определено от Док Диксън. Болд го остави да се върне при момичето.
В търсене и питане той се задължа още около половин час, като искаше да разбере и кога треньорът ще си тръгне. Този мъж създаде у Болд впечатление за лъжец и затова той искаше да го проследи. Някаква жена на име Кенди Ленгхолф, не по-висока от пет стъпки, с мощни кълки и бедра, претендираше да знае Бетси Норвак много добре. Болд й предложи сладко от кокосови орехи в малкия бар на „Боди шоп“. Имаше афиши по стените с голи мазни тела на мъже и жени културисти. Стомахът му се обърна от тази гледка. За това допринесе и Спортен илюстрован календар с водолазни костюми, който Болд намираше за твърде еротичен.
— Не съм виждала Бетси тук около две седмици — каза тя.
Когато той я попита от колко време точно не я е виждала, Кенди Ленгхолф каза, че не може да си спомни. Бетси е имала проблеми с болния си лакът отново — повтарящи се болки след контузия. През това време в бара влязоха двама мъже със спортни фланели, поръчаха си пресен портокалов сок и продължиха да говорят на висок глас, което привлече вниманието на Болд. Единият от тях го проучваше съсредоточено с нахален поглед.
— Говори ли ви нещо името Монтроуз? Това е един канадец от Университета.
— Разбира се. Той идваше тук. Веднъж й направи истинска сцена. Дойде да я потърси. Беше малко пиян и искаше буквално да я повлече със себе си. Беше сбъркал нещо. Това все пак е клуб, нали така, и всички се познават помежду си; на никого не прави впечатление ако тук-там се виждат косми или нечия цица се е показала навън. Ние сме възрастни хора, по една и съща причина сме тук, поне повечето от нас, и всички си помагаме, за да вървим напред. Този побъркан канадец си беше помислил, че Бетси се стреми едва ли не да легне с всеки. Не-е! Какво държание. Той въобще не ни разбираше.
— И той направи сцена?
— Опита се да я прибере вкъщи.
— И?
— Тогава Сам го заплаши, че ще му размести частите на тялото, ако не се вразуми. Той изгледа Сам, подви си опашката и се пръждоса.
— Значи Бетси не беше фльорца, нали?
— Не беше? Защо в минало време? Кажете, какъв вид полицай сте вие всъщност? Не е ли по-добре да ми покажете значката си? — Тя се отдръпна от столчето и застана далеч от него. — След всичко, което се случи в последно време…
Той извади служебната си карта и я отвори пред нея. Значката блестеше под висящите лампи.
Един от двамата мъже успя да види картата и минута по-късно те се изнизаха навън. „Отърваха се по живо по здраво“ — помисли си Болд.
— Отдел „Убийства“ — каза той на Кенди Ленгхолф.
— Бетси? — Тя едва прошепна. — Кръстатия убиец?
— Не — заяви твърдо Болд и тя малко се успокои. И сам се учуди дали това беше истината. — Но ние бихме искали да поговорим с нея — добави той.
— Тя живее горе, след Каркийк.
— Да?…
— Аз не я познавам съвсем добре…
— Има ли някаква истина в това, че тя много флиртува? — Той възприе също сегашно време, за да я успокои.
— Много от момичетата идват тук заради момчетата. И обратното е вярно също, но не и Бетси.
— Какво означава това?
