— Бетси се отнася сериозно към своето тяло и към заниманията. Тя се състезава по уиндсърфинг и иска да се включи в международната мрежа… Франция, Хаваи, вие знаете. Прекарва по-голямата част от времето си в пролива през летните месеци. Занимава се тук през есента и зимата. Но не можете да я наречете фльорца. Не е като някои от другите момичета.
— Имала ли е Бетси нещо със Сам?
Тя се изкикоти.
— Нали обиколихте и видяхте?
— Значи ли това „да“?
Тя вдигна рамене.
— Слушайте, Сам се интересува само от някои хора. Вие чувате всякакъв род клюки, знаете какво искам да кажа. Лично аз много не им вярвам. Бетси си купи някои домашни принадлежности. Знаете, лампи за тен, двойка машини за отслабване. Какво, по дяволите, толкова си е позволила? Сам трябваше да прекара известно време там, за да инсталира уредите. Той работи и като дистрибутор, знаете ли? И от там тръгнаха слуховете. Затова не мога много да им вярвам. В такива места, като това, толкова много слухове се разпространяват, че може ушите ви да изгорят.
— Но имаше слух и за Сам и Бетси?
— Това е неизбежно. Сам й се притича на помощ в случая с Монтроуз — откара я до вкъщи. Това е достатъчно за клюкарите. Истината е, че след нахлуването на СПИН хората са много по-въздържани в секса. Не искам да кажа, че едно време нямаше посещения винаги с надежда за леглото. И тук беше същото. Това продължи известно време, но тези дни отминаха. Вече липсва сигурност. Секс се прави вече много по-малко. Най-често е „датирането“ все още, но това е друго.
Болд й благодари и плати сметката. Напитката се отрази добре на неговия стомах. Помисли си, че би било много разумно да се отбие в магазина и да купи йогурт и плод, и да си направи вкъщи същия коктейл. Спря се и каза довиждане на Майк Шарф, преди да напусне „Боди шоп“, като си мислеше, че трябваше да поддържа по-добри отношения с офиса на Медицинския център. Забеляза, че беше привлякъл вниманието почти на всички в това помещение, което му беше досадно. Като излезе, веднага се обади в центъра. Усилията на Боби бяха довели до откриването на минифургона на Бетси Норвак в Каркийк Парк.
Преди да си тръгне, попита дежурния на рецепцията в колко часа Сам е напуснал сградата. Той му отговори, че в десет часа. Това означаваше малко повече от два часа за работа. Като излезе от вратата, жената с провокиращата Т-фланела го спря, прескочи по няколко стъпала и го хвана за ръкава.
Подаде му ценоразпис.
Входната врата се отвори шумно. Болд се оказа лице срещу лице с Дафи Матюс, а зад нея беше Джон Крамер. Тя носеше розов велурен комплект, косата й беше издърпана назад и завързана на конска опашка. Изпъната назад коса правеше лицето й по-строго, а очите й изглеждаха по-големи. На ушите й, зачервени от студа, висяха мънички златни обици. Крамер беше все още със служебните си дрехи и с чантичката в ръка. Усмивките изчезнаха от лицата им и за момент и тримата запазиха абсолютно мълчание. Болд се втренчи в нея и почувства, че лицето му започна да губи цвета си.
— Какво сега? — учуди се той.
Крамер започна да мърмори.
— О, Лу! — Преструвка за случайна среща, като политик, който се опитва да бъде забавен.
Лу Болд не сваляше очи от Дафи. Най-после слаба усмивка като спазъм се появи на неговото лице, някак си изстискана и неестествена.
— Я виж ти! — каза Болд, забърза се и с коляното си забърса свободно висящата чанта на Крамер, която го удари по най-слабото място.
Той се присви и закуцука по стъпалата встрани, чувствайки се объркан, разстроен и самотен.
Вятърът виеше откъм пролива и във въздуха се носеха тежки солени пръски като мъгла, които мокреха лицето на Болд, който беше вдигнал яката и плътно закопчал ризата си. Застанала до минифургона, осветена в профил от синьо-белите светлини на нейната кола, Боби се бореше с вятъра, който непрестанно й вдигаше полата. С приближаването на Болд, силен порив на вятъра вдигна полата й до раменете и той можа да зърне нейните чорапогащи.
Тя оправи полата си и го забеляза. Вдигна ръце, показвайки как танцува полата й на вятъра.
— Хубава нощ, само за поли! Тъкмо подавах вечерята.
— Какво всъщност имаме? — попита тя със съвсем делови тон.
— Колата е оставена тук преди около десет дни. Предполагали са, че е арестувана. Проверихме за документи и те се оказаха все още тук. Замесен е контрактор за теглене на коли. Имам камион, който ще дойде, за да я изтегли до нашия гараж.
Болд се обади по радиотелефона и помоли Чък Ейбрамс да се срещнат в гаража след трийсет минути. Взе сигнално фенерче от куфарчето си и се върна при фургона.
— Ейбрамс ще ни срещне в гаража — каза.
— Да имате парче плат? — Той повдигна рамене и светна с фенерчето. Тя го обикаляше полунаведена, като събираше полата си на топка в едната ръка. — Какво търсим? — попита.
— Ключове — отвърна Болд. Той се огледа на два пъти под колата. После отиде отпред, освети бронята и окачването, пак се върна към задната част и повтори цялата операция. — Ето ги — каза.
