Тя помисли, после погледна Болд право в очите. Стори му се, че единствен път, когато беше гледал жена право в очите, беше когато правеше любов с Елизабет, и ефектът се оказваше и обезоръжаващ, и разстройващ.
Тина обясни:
— Тук няма да чуете много за последните имена, но аз зная една Бетси от аеробиката. Знаете ли, Майк, това беше онази с къдравата коса, която носи пластичен костюм за гмуркания.
— Това е тя! — каза Болд, като си спомни разговора с Монтроуз.
— Малко странна такава… Но истински сериозна в рутинните занимания. Тя е състезателка по уиндсърфинг.
— Сигурно! — Шарф кимна. — Сигурно е тя — повтори той. — Зная кого имате предвид.
— Да сте я видели в последно време тук някъде?
— Не в последно време — отвърна Тина.
— Тя има сигурно близки приятели тук, които познавате? — Болд питаше и двамата.
Тина мълчеше.
— Мисля, че Сам е нейният личен треньор, нали?
Шарф повдигна рамене.
— Сам? — попита Болд.
— Сам де Вито — отговори тя. — Който може да си позволи, наема си личен треньор. Бетси може да си позволи всичко. — Напрегнатият й глас напомни на Болд за Елизабет, когато тя се опитваше да говори по време на любов в леглото. Чудеше се дали някога ще може да изхвърли Елизабет от мислите си. Значи ли това, че я обичаше или тя беше просто навик, от който му беше трудно да се освободи?
— Де Вито е наш резидент — поясни Шарф. — Много е вероятно като неин личен треньор да е бил и нещо повече. Може би ще искате да поговорите с него?
— Майк! — скара му се Тина.
— Добре, но това е истина, нали?
— Сам е перфектно момче!
— И се нахвърля на всяка жена, която изглежда добре в бански — коментира Шарф.
Тина се усмихна, изчерви се и поклати глава.
— Не го слушайте — препоръча на Болд. — Всички мъже го ревнуват.
— Къде бих могъл да го намеря?
Отговори Шарф, леко раздразнен от думите на Тина:
— Личните кабинети на треньорите са на трети етаж, но по това време на вечерта той е може би с клиент. Погледнете в следващото помещение, или в басейна. Не можете да го пропуснете. Той е ваятел на телата. Искам да кажа истински ваятел. Тренира всички, които се занимават сериозно с тялото си. Носи червена риза и сиви дълги гимнастически панталони, а на шията му виси секундомер. Косата му е като на Франки Авалон, а с челюстите си може да счупи и бейзболна тояга. Не можете да го сбъркате с никой друг.
Той имаше също кръгли тъмни очи и нос, който е удрян многократно. Болд го намери в една влажна, миришеща на хлор стая до дълъг и тесен басейн, загледан в хронометъра си. Някаква жена като газела плуваше отчаяно свободен стил срещу течението, създавано от силна струя, която не й позволяваше никакъв напредък. Леките й плувки се бяха смъкнали до под кръста и откриваха две фино оформени блестящи кълки. Сам гледаше в хронометъра. Болд проучваше плувкинята.
— По-енергично! — Сам надвика шума и като се обърна към стената, забеляза Болд за първи път, отивайки към таблото. Той дръпна някакъв шалтер и струята стана още по-силна. Поотслабналата жена загуби малко дистанция и заплува по-енергично, за да възстанови темпото.
Болд трябваше да извика силно, за да бъде чут.
— Сам де Вито?
Треньорът кимна.
— Сержант Болд. — Болд показа картата си: „Следствено управление на полицията. Отдел Убийства“. Той добави всъщност „Отдел Убийства“ за ефект. Много рядко споменаваше своя отдел, но това сработваше ефикасно, когато искаше да привлече вниманието на някого. Същият ефект това оказа и върху Сам. Той забрави за хронометъра и съсредоточи ахатовия си поглед към Болд.
— И така, какво?
Ръцете му се отпуснаха инстинктивно.
— Бих искал до ви задам няколко въпроса.
— По-късно? — Сам насочи отново вниманието си към хронометъра и извика високо по посока на жената: — По-бързо! Искате ли да напреднете или не?
— Веднага — коригира го Болд строго. — Не по-късно!
Де Вито го изгледа намръщен, измърмори нещо и щракна хронометъра предизвикателно. Отиде до таблото и изключи машината. Водата спря да се движи. Жената се изправи и започна да намества банския си костюм разсеяно.
— Какъв е проблемът? — запита недоволна от прекъсването на тренировката, с втвърдени зърна на гърдите и косми на пубиса, непокорно стърчащи навън.
— Гимнастика, петдесет прикляквания! — каза й Де Вито. (Тя изръмжа.) — Продължаваме след минута. Тук ще разговаряме, нали? — обърна се той към Болд.
Беше нисък на ръст, може би пет стъпки и осем инча, но вероятно тежеше близо сто и десет килограма, без да изглежда дебел. Имаше двайсет и два инча дълги ръце и пропорционално развити бедра. Беше недоволен.
— Плаща ми се на час — информира той Болд, — и имам много напрегнат график.
Болд забеляза акцент от източното крайбрежие, може би от Ню Джърси. Беше срещал поне двама души от ФБР с акцент, подобен на този. Преди това не можа да го различи поради шума.
— Бетси Норвак — каза и видя, че лицевите мускули на Де Вито се вдървиха.
— Какво ви интересува?
— Тя е изчезнала.
— Вие ще ми кажете… Тя пропусна три занятия с мен, без да предупреди. Знаете ли какво означава това за основния поток?
— Знаете ли къде би могла да бъде?
