— Отиваме при Рей Рей — каза Сесил, хвана ръката на Маркъс и го повлече след себе си.
Рей Рей Сампсън не говореше много. Нямаше смисъл. Поначало си беше играч със самочувствие, подкрепено от достатъчно ум, за да управлява бизнеса. Намериха го в един от складовете със стока, намиращ се на пресечка и половина от къщата, която обитаваше Маркъс. Беше седнал на канапе на зелени и бели райета, заобиколен от трима въоръжени мъже. Двама от тях бяха непознати за Маркъс, а третият беше Джейс — кльощав тип с черни очи като две бучки въглища. Рей Рей опъваше ластици върху пачки с пари.
— Какво има? — вдигна глава той.
Сесил избута Маркъс пред себе си.
— Това негърче иска да ти каже нещо.
Рей Рей наклони глава и впи поглед в Маркъс, който не отмести очи.
— Как се казваш, малкият?
— Маркъс.
— А ти? — кимна към Джеймс шефът на бандата.
— Джеймс Робинсън. Маркъс ми е брат.
Рей Рей хвърли поредната пачка върху купчината на масата.
— Играеш ли?
Джеймс кимна. Шестнайсетгодишен, той вече беше висок почти метър и деветдесет.
— Къде играеш?
— В „Ор“.
— Мамка му — изруга Рей Рей и се огледа.
Хората му избухнаха в смях. Без Джейс, който бавно разопакова плочка дъвка и я хвърли в устата си.
— Мислиш ли да играеш в колеж? — попита Рей Рей.
Джеймс беше изплашен. Както винаги, когато не играеше баскетбол. Маркъс видя как адамовата му ябълка нервно подскочи нагоре-надолу, докато устните му почти беззвучно прошепнаха:
— В „Де Пол“.
— Ще му дадат стипендия — поясни Маркъс, усещайки цялата тежест на вниманието на присъстващите.
— На колко си години? — попита го Рей Рей.
— На тринайсет.
— Изглеждаш по-голям — излъга Рей Рей и се усмихна.
Маркъс отвърна на усмивката, очите му се спряха на черния пистолет, който лежеше на масата.
— Някога държал ли си такова нещо? — взе го в ръка Рей Рей.
Маркъс поклати глава. Това беше неговата лъжа. Босът върна пистолета на мястото му и го побутна към него с ръкохватката напред.
— Хайде, вдигни го. Трябва да усетиш какво е.
Маркъс се подчини. Ръката му изведнъж увисна от тежестта.
— Жалкото негърче дори не може да държи шибания пищов — изсмя се Сесил.
— Напротив, справя се много добре — каза Рей Рей и се приведе напред. Цялата стая сякаш се надвеси над Маркъс.
— Искаш ли да гръмнеш?
Маркъс кимна и хвана пистолета с две ръце.
— Това е свято нещо, малкият. Особено когато за пръв път запънеш петлето.
Маркъс погледна надолу към оръжието, което сякаш се беше превърнало в продължение на ръцете му.
— Мислиш ли, че можеш да гръмнеш някого?
Маркъс отново кимна.
— Кого би искал да светнеш, малкият?
Маркъс спря хладен поглед върху лицето на Сесил.
— Малкият май не харесва Сесил — отново се усмихна Рей Рей.
— Ще го гръмна право в главата!
Мъжете се разхихикаха.
— Копеленце мръсно! — изсъска Сесил и посегна към пистолета на колана си.
Рей Рей вдигна ръка. Джейс и един от непознатите пристъпиха напред.
— Вземете го.
Пистолетът на Сесил премина в ръцете на горилите.
— Как се отнасяш с хората си, Сесил? — изправи се Рей Рей.
— Както трябва.
Ръката на Рей Рей се стрелна напред и го сграбчи за косата. Няколко мъниста се търкулнаха на пода.
— Аз чувам друго, Сесил.
— Рей!
— Млъквай!
Рей Рей пусна лейтенанта си и опря два пръста в челото му. Сякаш се готвеше да го благослови.
— Чувам, че обичаш да ги пошляпваш — процеди той. Очите му опипваха лицето на Сесил, търсейки и откривайки признаците на страха. — Бърз си с юмруците, особено когато имаш пред себе си някой дванайсетгодишен като тоя тук. Нали беше на толкова, Маркъс?
— На тринайсет съм.
Рей Рей разпери ръце, сякаш търсеше помощ.
— Как да очакваме лоялност от младата смяна към някой, който ги пребива от бой? — оплака се той. — Мисля, че на това трябва да се сложи край.
Извърна се към Маркъс и попита:
— Значи искаш да го гръмнеш в главата, така ли?
— Да, сър.
— Не е толкова лесно, колкото си мислиш.
Свикнал с тежестта на пистолета, Маркъс вече го държеше право пред себе си.
— Я ми дай това, Маркъс.
Рей Рей пое пистолета и кимна на хората си. Те сграбчиха Сесил за ръцете и го завлякоха в ъгъла. Босът прещрака със затвора и върна оръжието на Маркъс.
— Гръмни го, когато си готов.
Момчето стисна пистолета с две ръце и направи крачка напред. Не усещаше краката си, но това може би беше част от цялата работа. Джейс принуди Сесил да падне на колене, с лице към стената. Маркъс подуши някаква остра миризма. Една ръка докосна рамото му.
— Задръж, малкият — промърмори Рей Рей, застана между него и Сесил и попита: — Ти май напълни гащите, а?
Изправиха Сесил на крака. Дъното на дънките му беше увиснало, цялото на петна. Всички избухнаха в смях. С изключение на Сесил, който кривеше уста, без да може да издаде дори звук. С изключение на Маркъс и Джеймс, които не отделяха очи от Сесил и пистолета.
Рей Рей грубо блъсна лейтенанта си, който падна на земята.
— Гръмни го тоя негър! — заповяда той.
