— В такъв случай знаеш, че е сключвал сделки с някой в центъра на града. Приятелката ми е репортер в един от големите вестници. Помоли ме да дойда и да говоря с него.
— Репортер значи — рече Рей Рей и направи крачка към мен.
— Точно така.
— И затова си тук?
— Да.
— Лошо — въздъхна Рей Рей и повиши глас: — Сесил!
Хлапакът с мънистата се появи откъм задната част на магазина.
— Дай ми три минути, а после виж сметката на тоя гадняр — разпореди се Рей Рей. — Джейс би трябвало вече да е изкопал онази дупка долу. Маркъс и Джеймс ще ти помогнат.
След тези думи пъхна пистолета ми в ръцете на Сесил и излезе, без да ме погледне. Джейс тръгна след него. Останалите трима ме наобиколиха. Гледаха ме, без да ме виждат. За тях вече бях мъртвец.
— Стани — рече Сесил.
Подчиних се.
— Къде го искаш?
Гледах ръцете му с пистолета, които нетърпеливо потрепваха.
— Чакай — обади се Маркъс.
— Върви на майната си! — погледна го за миг Сесил, после отново се обърна към мен. — Мисля да те гръмна в главата, приятел.
— Убивал ли си някога? — попитах.
— Майната ти! — Сесил заби дулото в гърдите ми. Ръцете му продължаваха да треперят. Погледнах към Маркъс зад него. Може би Сесил прочете смъртната си присъда в очите ми, а може би просто се нуждаеше от още малко време. И затова се обърна. В същия миг Маркъс натисна спусъка.
При падането си Сесил събори от рафтовете няколко кутии бира „Ейджакс“. Маркъс направи крачка напред и насочи револвера в колана ми.
— Джеймс, вдигни онзи пищов — разпореди се той.
Върлинестият хлапак грабна пистолета ми от пода и отскочи встрани от Сесил, сякаш беше радиоактивен.
— Гръмни го в гърдите — заповяда Маркъс, без да сваля очи от мен. Джеймс стоеше като парализиран. Маркъс направи крачка назад и протегна ръка. Джеймс постави пистолета в дланта му. Екнаха още два изстрела, после Маркъс изрита трупа на Сесил и хвърли пистолета в краката ми.
— Все пак трябва да те убия — каза той.
— Защо?
— Защо ще те убия ли?
— Защо него? — поясних аз, кимайки към Сесил.
— Бях си го обещал. Освен това ти си натиснал спусъка, а ние с Джеймс ще бъдем героите. Но преди това ще слезем долу за онези кашони.
— Ти си убил и Ли.
— Ние имахме бизнес с него, но Рей Рей реши да го отстрани от бизнеса. Аз дойдох да взема своя дял. Преди Рей Рей да получи своя.
— Кашоните?
— Да.
— Какво се случи?
— Появи се един с пушка — сви рамене Маркъс. — Започна да гърми в мазето, ама аз се измъкнах през тунела.
— Кой беше?
— Знаеш кой.
— Не знам.
— Бял шибаняк като теб.
— Той ли взе дрогата?
— Ще видим. След като те гръмна, може би ще се окаже, че ти си я взел. Във всички случаи аз ще съм на чисто.
Маркъс вдигна револвера. Светлината отвън очертаваше малък ореол около главата му. Виждах дори тънките косъмчета по ръката му. Очите ми отново пробягаха по вътрешността на магазина. Умът ми се разтвори, попивайки всичко. Кашони „Чириос“, бутилки „Дрейно“. Тънък слой прах върху кутиите с грах. Издути шишета бира в охладителя, редом с бутилки вино. Прогнило от влагата и опръскано с кръв дюшеме, по което шетаха хлебарки. Замръзнали в неестествена поза трупове, между които проблясваха златисти гилзи.
Обхванах всичко това с един поглед, докато показалецът на Маркъс обираше луфта на спусъка. После светът експлодира. От стълбите за мазето изскочи Винс Родригес с димяща пушка в ръка. Разнесе се втори изстрел. Проснах се на пода, но не усетих нищо. Дългият хлапак на име Джеймс драскаше по посока на вратата. След него пълзеше и малкият, все още с револвер в ръка. После Родригес се изправи над мен и поклати глава.
Направих бърз оглед на улицата. Екипът на Рей Рей очевидно беше решил да отложи битката. Когато се върнах, Родригес беше приклекнал над тялото на Сесил.
— Мъртъв ли е? — попитах.
Той кимна, а аз извадих две бири от охладителя на Корееца. Седнахме и отправихме погледи към сенките, които тичаха по стената.
— Казва се Сесил — рекох.
— Знам. Сесил Джейнуей. Кой го гръмна?
— Малкият с револвера. Маркъс.
— И този го знам. Маркъс Робинсън.
— Фишове ли продават?
— Маркъс е пласьор на „Четворките“. Сесил беше уличен лейтенант. А онзи с Маркъс е по-големият му брат Джеймс.
Посочих съдържателя, проснат до Сесил.
— Вероятно познаваш и този.
— Кореец на име Джей Ли.
— Маркъс е гръмнал и него, по-рано следобед.
Родригес преполови бирата „Милър“ и се оригна.
— Мамка му. — Посочи с бутилката краката ми. — Тече ти кръв.
Вдигнах ризата си и усетих пронизваща болка. Куршумът на Маркъс беше одраскал ребрата ми.
— Нищо сериозно — наведе се над раната Родригес. — Отбий се в „Кук“ да те превържат. Дежурната се казва Тереза Джаксън. Кажи й, че работиш с мен.
— Каква полза от това?
— Да ти даде хапчета, за да спиш спокойно. И никакви въпроси как си бил прострелян.
— Благодаря.
Родригес кимна. Поседяхме още малко, пиейки бира в компанията на мъртъвците.
— Какво търсиш тук, Винс?
— Рита.
— Тя ли ти каза, че съм тръгнал насам?
— Аха. Разбрах, че си в беда, в мига, в който ми продиктува адреса.
— Ще ми обясниш ли, или трябва да правя догадки?
— От три месеца работя под прикритие сред тези типове.
— Кои типове?
— Корееца доставяше дрога на „Четворките“.
