— Не, вие само приемате овациите — промърморих аз и плъзнах по масата сутрешното издание на „Сън Таймс“ с неговата снимка на първа страница.
— И ударите, тъпако — изръмжа той. — Такава ми е работата. Я казвай какво е толкова важно, че не може да почака до изгрев-слънце?
— Познавате ли този човек?
Уилсън се взря в снимката на Питър Гилмор, но не я докосна.
— Не — поклати глава той. — Трябва ли?
— Той е виновникът за разпространението на заразата.
Кметът отново погледна снимката, после спря очи върху мен.
— Кой е той? И защо го обсъждаме тук, в „Палас“?
— Обещах да ви информирам за подробностите.
— Само ако засягат службата ми.
Разперих ръце и се облегнах назад. Уилсън се обърна да огледа заведението.
— Може би ще поискате да проверите дали съм чист? — надигнах се аз.
Уилсън ми махна с ръка да седна. Лицето му приличаше на стена с напукана от жегата мазилка.
— Кога ще ходиш при федералните? — попита.
— Няма да ходя.
Пауза.
— В какво съм замесен?
Никой политик не обича да задава този въпрос. Особено пък ако след името му е изписана титлата „Кмет на Чикаго“, а на всичкото отгоре се е забъркал в смъртта на няколкостотин свои съграждани.
— Не мога да изложа всичко — казах.
— Защо?
— Защото не всичко е разкрито.
— А ти се готвиш да го разкриеш, така ли?
— Нямам друг избор.
Показалецът на Уилсън почука масата до снимката на Гилмор.
— Кой е този?
— Питър Гилмор, бивш агент на ЦРУ.
Кметската брадичка леко се вирна.
— Преминал специално обучение за боравене с химическо и биологично оръжие.
— Кой го е наел?
Поклатих глава.
— Защо?
Отново поклатих глава.
— Нали каза, че това засяга и моята служба?
— Засяга я. Но косвено.
— Какво означава това, по дяволите?
— Мисля, че закуската ще ви дойде много добре, ваше превъзходителство — намеси се Лени, появил се в орбита около кмета с препечена филийка върху кръгла чиния.
Уилсън му махна да се разкара, но той го направи едва след като постави чинията пред височайшия гост и допълни чашите ни с кафе. Кметът отмести филийката, опря върховете на пръстите си и зачака.
— Марк Рисман — казах.
— След половин час ще мине да ме вземе от тук — уточни кметът.
— Рита Алварес го разследва вече цяла година.
— Сега остава да кажеш, че цялата организация на заразата е дело на този нещастник.
— Не.
— Защо тогава го споменаваш?
— Рисман е човекът от вашия екип, който е поддържал връзка с Корееца. Възлагал му е договори за доставка на медицински консумативи и е прибирал подкупи.
Кметът сбърчи внушителните си вежди и изведнъж заприлича на Леонид Брежнев.
— Твърдиш, че Рисман е поръчал чувалите за трупове?
— Питър Гилмор е бил в другия край на аферата с медицинските консумативи — отвърнах аз и опрях показалец в снимката. — А чувалите са били негова странична сделка с Ли, просто да направят малко бързи пари. — Извадих купчина листове и ги побутнах към него. — Това са разпечатките от компютъра на Гилмор. Разследването на Алварес потвърждава, че Рисман не е бил замесен, поне в началото.
— Значи не е знаел за чувалите, така ли?
— Не и преди да ги намерим в мазето на Ли. После, разбира се, е навързал нещата.
— И е разбрал, че Гилмор е свързан със заразата — добави Уилсън.
— Това е моментът, в който е решил да изпрати анонимния донос на Даниълсън, обвинявайки вас.
Уилсън затвори очи и засмука през носа си почти всичкия въздух в помещението.
— Значи ме е накиснал здравата, а?
Понечих да го попитам как се чувства, но после се въздържах.
— В компютъра на Гилмор има един файл със заглавие „Общински съвет“ — рекох и оставих една флашка на масата. Косматата лапа на кмета бързо я прибра. — Има и снимки…
На масата се появи тънка папка, която съдържаше няколко фотографии на кмета, направени в апартамента му в „Колониал“. На една от тях „негово превъзходителство“ беше облечен в защитен костюм, на друга беше смъкнал маската си и ухилено отпиваше от кутийка диетична кола, на трета Рене го гримираше. В дъното се виждаха камерата и камината, откъдето беше отправял обръщенията си към гражданите на Чикаго по време на кризата.
— След като доносът до Даниълсън не минава, Рисман се среща с Гилмор и сключва сделка с него. Обещава му да мълчи за чувалите, ако онзи му помогне да ви свалят след приключването на кризата. Снимките са именно за това.
Уилсън прелисти папката.
— Вярвал е, че ще ме свали с помощта на тези снимки?
— Това не е всичко. Срещу мълчанието си Рисман е настоял Гилмор да изработи писмени документи, които ви свързват с чувалите. Което не би трябвало да е трудно, защото Гилмор е разполагал с цялата документация, а Корееца вече е бил мъртъв. Подхвърля я в скута на Дол, и толкова.
— И гадната невестулка ми сяда на стола, а? Къде е документацията за чувалите?
— На флашката. Разпечатките са в папката.
Уилсън вдигна една от снимките пред очите си, разгледа я за момент, после попита:
— Има ли още?
— Не знам. Това е всичко, с което разполагам. Но има и още нещо. Гилмор е планирал да ликвидира Рисман, а после да ви изнудва със снимките. Има го в списъка с предстоящите му задачи.
— Но Гилмор вече го няма, нали?
— Няма го.
Пауза.
— А според теб Рисман не знае кой е поръчал заразяването?
