Но не казах нищо от това на Марино, защото освен на него можеше да го кажа и на още някой, който ни подслушва. Например на Кари. Или на ФБР. Хрумна ми, че Луси може и да не знае, че Шанел е мъртва. Ако изобщо приемех, че я е познавала. Не бях съобщила самоличността й все още и реших, че трябва да се погрижа да няма нищо в интернет. Пак се обадих на Брайс. Връзката беше лоша. Попитах го къде е.
— Покритието тук изобщо не е добро — каза той. — Никога. Нали се сещате? Заради магнитното поле. Представете си ято скорци, което излита от дърветата. Голям черен облак пърхащи птици. Така правят и електроните — хвърчат насам-натам и ти объркват телефона. Можете да ми се обадите по наземна линия, ако предпочитате.
— Няма да стане — отвърнах.
— Губите ми се малко, затова ще бъда кратък.
— Аз ти се обадих, Брайс.
— Ало? Доктор Скарпета, ало? Чувате ли ме?
— Давай по-бързо. Нямам време.
— Уф! Преместих се. Сега чувате ли ме по-добре? Леле, направо ми се зави свят. Е, сигурно е от недостиг на кислород. Наистина мисля, че става по-лошо, след като той пусне прахосмукачката и изсмуче всичкия въздух, може би това променя нивата в лабораторията. И как да не е така? Седях си и току-що си дадох сметка, че не съм ял нищо цял ден. Е, зелев чипс, който престоя прекалено дълго в чекмеджето ми, но…
Бъбривият началник на кабинета ми беше при Ърни в лабораторията с дебелите укрепени със стомана бетонни стени, таван и под. Затова мобилните телефони никога не работеха добре там. Не беше заради електронните микроскопи, нито заради инфрачервените спектроскопи или някои други високотехнологични уреди, които използваме за идентификация на непознати материали. От тях на Брайс не би му се завило свят. Но той нямаше нужда от помощта на специални обстоятелства, места или апаратура, за да се докара до световъртеж.
— Първо ти с новините. — Бях наясно, че ако в къщата на Гилбърт има скрито записващо устройство, то може да записва само моите думи.
Това, което казваше Брайс, нямаше да бъде подслушано. Освен ако не бе прихванат и телефонът ми. Освен ако не беше хакнат от Кари или пък ФБР. Наложих си да съм овладяна и спокойна, да се съсредоточа върху това, което правя, и причината да съм тук. Но ставаше все по-трудно, почти невъзможно. Шанел Гилбърт се бе гмуркала в Бермудския триъгълник. Луси също бе ходила до Бермудите. Шанел бе убита, а в имота на Луси беше нахлуло ФБР. Един полицай бе изчезнал, а двамата с Марино отново бяхме сами в тази къща, където часовниците бяха мистериозно навити, масата — сложена, а вратите се отваряха и затваряха като че ли от само себе си. Сякаш тук не можехме да избягаме от гравитацията. Тя ни привличаше като черна дупка.
— Най-важната новина е суперякото нещо, което откри Ан. — Брайс започна да обяснява защо е в лабораторията.
— Надявам се, че не го казваш буквално, като нещо, което вече е в медиите.
— Не! Но е толкова вълнуващо, че би трябвало да е, и съм сигурен, че ще е голяма сензация, когато стигне до тях.
— Не и преди аз да кажа.
— Говорите като човек с опрян в главата пистолет или като героиня от тъп анимационен филм. Разбирам, че това би трябвало да означава, че Големия брат ви гледа, не че вече има такова нещо като лично пространство. Затова ще говоря аз. Ан намери странно парче стъкло да стърчи от кървавата пихтия и си помислих: какво ли се е случило? Как ли това нещо се е озовало в тялото на Шанел Гилбърт? Знам, че е живяла в къща от времето, когато все още са бесели вещици на общинската мера. Но ако не сте видели подобно нещо в нея…
— Какво нещо?
— Минералният отпечатък, който се появи на електронния микроскоп.
— Може ли да си по-точен? Предполагам, че Ърни е с теб, нали?
— Момент, момент… — На заден план чух гласа на Ърни, след това Брайс каза: — По-точно това е кварцов пясък, натриев карбонат и варовик. С други думи — стъкло. Със следи от сребро и злато. — Повтаряше като папагал това, което му казваше Ърни. — Почти незабележими следи. Но това очевидно е от мръсотията.
— Каква мръсотия?
— Ами парчето е било някъде, където слънцето не е огрявало от стотици години. Златото и среброто може да са били в мръсотията и затова не са точно част от стъклото, но пък биха могли и да бъдат. Може да се види с невъоръжено око, той го нарича шепот от скъпоценни метали. Много поетичен изказ. Освен това има олово.
— Идентифицирал ли е нещо, което може да ни подскаже къде е бил този предмет преди да се озове там, където е намерен? — Много внимавах с всяка дума.
„Тя иска да те контролира.“
— Парченце от крило на хлебарка, затова споменах мръсотия, като в гадни пространства и отвратителни дупки, където тези същества се въдят — каза Брайс. — О, боже, може би източникът е въпросната къща? Мамка му! Има ли хлебарки? Мърлявщина! Надявам се да не се разчуе, че дъщерята на Аманда Гилбърт живее като клошарка…
— Кажи на Ърни, че ще му се обадя след секунди.
— Момент, момент… Той казва нещо. Какво…?
