— Е, Ан го намери с компютърна томография. Светна като „Тайм Скуеър“, а беше мъничко като счупено грахче. Невероятно е да го видиш увеличено петстотин пъти на електронния микроскоп. Виждат се следите от инструментите, където е било хванато, когато стъклото е било разтопено — каза той жизнерадостно, сякаш водехме приятен разговор.
— Брайс, трябва да съм сигурна, че името Шанел Гилбърт или някоя друга информация за нея и за случая няма да бъдат оповестени публично.
— Със сигурност не и от нас. Но знаете, разбира се, че го има в Туитър.
— Не знаех.
Луси сигурно знаеше, че тя е мъртва.
— О, да. Отпреди малко. Но не съм изненадан. Вече няма никакви тайни — напомни ми Брайс.
— Какво се казва там?
— Само че дъщерята на известната продуцентка Аманда Гилбърт е била намерена мъртва в Кеймбридж тази сутрин. Не знам кой го е туитнал. Май доста хора.
Затворих телефона и усетих, че се взирам в снимка на акула чук. Голяма, с мъртвешки очи и оголени зъби. Гмуркачката, която я бе снимала, почти я беше яхнала. Не се страхуваше. Може би дори се усмихваше.
„Не й показвай страха си. Не й давай това, което иска.“
На друга снимка същата гмуркачка махаше кука от устата на тигрова акула. Шанел Гилбърт. Смела авантюристка. Добра с животните, така изглеждаше. Безстрашна. Сигурна в себе си. Може би прекалено самоуверена. Може би не е трепвала от нищо, докато не е била пребита до смърт на мраморния под. Представих си бързата атака. Не я е очаквала.
Била е във фоайето в оскъдно облекло и не се е чувствала физически заплашена. Не виждах никакви наранявания, които да показват, че се е опитала да се защити. Изведнъж се е озовала на пода и главата й е била удряна, докато не изпадне в безсъзнание. По някаква причина е била изпълнена с доверие. Не се е пазела и си е мислила, че няма от какво да се страхува, иначе е нямало да излезе полугола. Не беше вероятно да е толкова разсъблечена и уязвима, ако човекът, с когото е била, й е бил непознат. „Познавала е убиеца си.“
Кръвта показваше, че е била убита там, където бе намерена. Но това не означаваше, че тялото й не е лежало там известно време. Това би обяснило защо часът на смъртта не се връзваше с останалото. Хрумна ми още един образ. Как Кари се връща във фоайето и се наслаждава на афтърпартито. Че може да е живяла с трупа там часове и дни.
„Връзката им е била сексуална. Поне за нея.“
— Видя ли това? — посочих снимката.
— Да, мисля, че си права. — Марино гледаше над рамото ми. — Шанел Гилбърт е. Очевидно е била голяма гмуркачка.
— Изглежда като човек, който се бои от много малко неща.
— Или е била глупава. Ако питаш мен, всеки, който се опитва да извади кука от устата на акула, е глупав.
— Съмнявам се, че е била глупава, и трябва сериозно да се запитаме каква е била. — Погледнах си часовника. Наближаваше четири.
— Зъбният й статус… — започна той.
— Да, той потвърждава, че е Шанел Гилбърт, но аз си мисля, че това е като всичко останало пред очите ни, Марино. Нищо не е каквото изглежда. Включително и тя.
Излязох от библиотеката преди той да отговори. Не го изчаках да си прибере нещата в куфарчето.
— Хей! Чакай! — извика той, но вече нямаше да го чакам.
Марино забърза след мен, стиснал куфарчето в ръка, обутите му в найлони крака тупкаха и се плъзгаха по дървения под на коридора. Той свършваше в главното крило с дъбови подове и ламперии, които бяха различни от тези, които вече бях видяла в другите стаи. Декорацията бе в стил готическо възраждане, вероятно от средата на деветнайсети век, и се влизаше през украсена остра арка. Имаше многокомпонентни колони и гипсови отливки. Пердетата бяха пуснати. Светнах и се превърнах в призрак, в тихо отмъстително привидение, което си пъха пръстите в черни найлонови ръкавици. Спрях на входа и погледнах разбърканото старинно легло със сложна дърворезба на страховити чудовища.
Завивката бе отметната, сякаш Шанел Гилбърт току-що бе станала и щеше да се върне всеки миг. Ако предположехме, че е спяла тук. И ако предположехме, че е спяла сама. Тя — или някой друг — не си бе направила труда да си оправи леглото, нито дори да го поизпъне. Не се бе облякла. Какво се бе случило? Да не би някой неочаквано да се бе появил на вратата? Дали убиецът й вече е бил в къщата? Въпросите валяха един след друг и аз се зачудих дали Шанел е имала навика да спи гола. Дали не бе станала и не бе облякла черния копринен халат, с който беше открито тялото й? Дали е била гола по някаква друга причина?
