Беше обсебена от здравето си, от младостта си и най-вече от властта си и умееше да се движи свободно, без да оставя следи. Освен ако не ставаше въпрос за следа, която трябваше да открием. Като записващото устройство в сребърната кутия. Като остатъците от измитата кръв, които реагираха на реагента, а тя знаеше, че ще проверя. Знаеше как мисля и работя. Бях подозрителна какво означава всичко това и колко опасно може да стане в тази къща.
„Тя иска да си тук.
Няма никакво съмнение в това.
Трябва да се махнеш веднага.“
Отметнах още завивките и се взрях по-внимателно в чаршафите — висококачествен бял памук с бледосив юрган. Отметнах ги изцяло и намерих черно копринено горнище от пижама. Шанел е била гола, защото е свалила пижамата си. Или някой друг го бе направил. А къде бе долнището? Не беше в чекмеджетата, нито на нея. Помолих Марино да ми напомни какво е казала икономката Елза Мълиган. Според нея Шанел излязла предния ден около три следобед. Спомнях си, че Марино ми го бе казал, и той потвърди. Каза, че го научил от Хайд, когато дойдохме в къщата в осем и трийсет тази сутрин.
— Както вече ти казах, икономката и Хайд са разговаряли няколко минути — каза Марино. — Това е било.
— И тя си е тръгнала преди да дойдем. — Тази подробност ставаше все по-важна. — Ами ако й се обадиш? Знаем ли дали наистина можем да се свържем с нея?
— Още не съм опитвал. Бяхме заети. Доколкото разбрах, казала, че предната вечер Шанел си била вкъщи и работила — повтори той същата история. — Нямало знаци, че очаква някого. Миналата пролет била скъсала с някакво гадже. С Шанел се били запознали в Ню Джърси преди две години.
— Много неопределено.
— Да, да му се не види. Правилно си разбрала. На този етап нямам доверие на нищо.
— Някой говорил ли е с предполагаемото бивше гадже? Знаем ли със сигурност, че има бивше гадже?
— Кари Гретхен беше в Ню Джърси преди два месеца, точно преди да замине за Флорида.
— Това щеше да е следващият ми въпрос. Хайд питал ли е икономката как се е запознала с Шанел? Или тя е дала тази информация доброволно?
Знаехме, че Кари е била в Ню Джърси преди два месеца. Знаехме, че преди това е убила жена там: беше я простреляла, докато слизала от колата си на ферибота Еджуотър. Нямаше как да не се зачудя дали случайното споменаване на Ню Джърси не е нова уловка от страна на икономката. Темата бе емоционална за мен. Бях в Мористаун, когато разбрах, че Кари Гретхен е жива и избива хора по свои си извратени причини. Когато Луси ми каза, че седим в същия бар, в който е била Кари.
— Не знам, защото не съм свидетел на разговора им. — Марино продължаваше да обяснява, че не е разпитвал жената, която твърдеше, че е Елза Мълиган. — Бях с теб в проклетия ти ван.
— И какво може да се случи, ако се опиташ да се обадиш на Елза Мълиган сега? — Имах чувството, че знам отговора.
Нищо нямаше да се случи. Нямаше да се свърже с нея.
— Няма да го направя, докато не приключим тук — каза той. — Но знам накъде биеш. Има нещо съмнително около нея.
— Точно така. Има. — Очите ми бавно обходиха стаята, търсеха някакъв намек за скрито подслушвателно устройство.
Нямаше да намеря такова, освен ако Кари не искаше, и усетих каква промяна се е случила с мен. Рядка е и винаги става по един и същ начин. Не усещам трансформацията, докато тя не се случи окончателно и безвъзвратно. Като взрив. Последван веднага от зловеща тишина. Едва доловимо усещане. Пълно спокойствие. След това предупредително яркочервено проблясване, натискане на клаксони, виене на сирени — и катастрофата е на миг разстояние.
Чувах радиостанцията на Марино. Той я държеше в ръка и въртеше копчетата.
— Нещо край реката — каза раздразнено и сприхаво. — Изглежда, че е същият червен джип със същите проклети пияни хлапета. Само че сега едното май има оръжие.
— Какъв червен джип? — чух се да питам, преди дори да помисля.
— Последен модел, вероятно скъп. Това е всичко, което знам от информацията по радиостанцията.
— Същите хлапета и същият червен джип, за който се обадиха няколко пъти и няма повече подробности? Каква марка джип?
— Няма друга информация — каза Марино. — Обикновено съобщават регистрационния номер, марката и модела.
Мислех си за липсващия червен рейндж ровър и го казах. Казах, че не е невероятно някакви хлапета да са го откраднали от алеята в проливния дъжд, след като полицията си е тръгнала от къщата. Бързо признах, че звучи като обаждане до 911 за последен модел скъп червен джип и че хулиганчетата може и да нямат нищо общо.
— Ами ако не са такива обаждания? Ако са фалшиви? — попитах. — Каква е играта?
Знаехме кой би могъл да играе такава игра и защо, а и реката бе близо. Само на минути от къщата на Гилбърт.
— Предполагам, че трябва да мислим за всеки най-лош сценарий — каза Марино и се обади по радиостанцията. — Нещо повече за червения джип и за лицата в него? — попита диспечерката и този път не флиртуваше. — Имаме ли регистрационен номер, марка, модел?
— Не. Нищо повече. — Диспечерката, предполагам Хелън, също говореше мрачно, сякаш някъде бяха съобщили, че всичко в света се е объркало.
