Дрехите й не бяха онова дразнещо тупане в гърдите отпреди няколко часа, когато я видях да върви към мен по алеята. Бяха износени и избелели, с петна от пот и овехтели, меката сива памучна тъкан висеше пораженчески като избеляло старо бойно знаме в тихо време. Луси всъщност изглеждаше доста жалко и поведението й бе напълно променено. Говореше бързо и агресивно, сякаш всеки момент щеше да избухне, а аз не знаех какво означава това. Ставаше такава, когато беше отчаяна. Което се случваше много рядко.
— Не ти ли казах, че никой няма да разбере? А те влизаха и излизаха цял ден, без да имат и най-малка представа. Казах ти, че няма за какво да се притесняваш. — Луси се правеше на много смела, но не й вярвах. Беше уплашена.
— Има много за какво да се притеснявам. — Джанет беше тиха и овладяна, но усещах и нещо друго. — Те са предвидили, че ще го направиш.
— Каза го вече сто пъти.
— Ще го кажа и за сто и първи, Луси. Те могат да предвидят с много голяма сигурност какво ще е поведението ти след деянието.
— Не съм извършила никакво престъпно деяние. Те го направиха.
— Искаш ли да говоря като юрист точно сега?
— Не, не искам.
— Въпреки това ще го направя. Ерин Лория знае каква си. Тя е наясно, че няма начин да позволиш да останем в положението, в което ни поставиха — да не можем да се защитим. Знае, че няма да седиш и да чакаш да ни наранят или да ни убият.
— И защо това да е моето поведение, а не и на двете ни? Ти откога седиш и чакаш?
— Взеха и моите оръжия — каза Джанет, сякаш това отговаряше на въпроса.
Но не отговаряше. Само повдигаше още един законов проблем. Какво право имаха ФБР да конфискуват нещо, принадлежащо на Джанет? Доколкото знаех, за нея нямаше съдебна заповед. Разбира се, те ги бяха взели с обяснението, че трябва да ги тестват. Ами ако Луси бе извършила престъпление с тях? Ами ако Джанет го бе направила? Да си тръгнат с нейните вещи не беше по-различно от това да изземат моя компютър или нещо друго от стаята за гости. Щяха да твърдят, че когато хората живеят заедно или преспиват под един покрив, всичко във въпросния имот е законно иззето. Че е нямало как да знаят кое е мое, на Джанет или на Луси, след като вещите се намират на едно и също място.
Изобщо не бях изненадана, че ФБР бяха решили да пратят оръжията на Джанет в лабораторията. Но това, че тя го каза пред Луси, ми приличаше на стратегическа крачка встрани, на логичен аргумент, на реч на адвокат, много по-преднамерена, отколкото изглеждаше. Джанет подбираше думите си прецизно и внимателно, но може би така правеше под стрес. Направи ми впечатление обаче, че говори като за протокол, сякаш някой слуша — и наистина някой слушаше. Аз. Но кой друг?
Освен това бе използвала думата „деяние“. Но не изясни какво има предвид. Дали това, което Луси бе направила, бе криминално деяние, или това, което бяха извършили ФБР? А Луси й отговори, че човешките права се зачитали само при нарушение.
— Правосъдието няма да ни свърши работа, ако сме мъртви — каза тя. — А те ще се погрижат истината никога да не излезе наяве. Ако ни убият, това ще стане с благословията на собственото ни федерално правителство. Разбира се, че е криминално деяние. Те на практика са ни поръчали.
— Технически погледнато, по закон не са — отвърна Джанет. — Гарантирам ти, че не са наели Кари, не са се споразумели с нея да рани Кей през юни или да убие нас. Това, което са направили, е много по-хитро и гадно. То е открита покана за извършване на тежко престъпление и да, това е престъпна небрежност. Това е пълно незачитане на човешкия живот, чиста дефиниция на престъпление на поквареното сърце. — Направо не вярвах какво чувам. — Би трябвало да е криминално деяние. Но това са ФБР, Луси. И няма отчетност, освен ако не се яви политическа пречка, като например опозоряване на президента.
Опозоряването на президента на Съединените щати би трябвало да е публичен акт. Защото ако не е публичен, не може да бъде опозоряващ. Представих си за каква политическа пречка би могла да мисли Джанет и веднага ми хрумна една. Контролът върху оръжията е силно поляризиращ проблем в САЩ и мнозинството американци буквално биха се хванали за пистолетите пред перспективата да загубят правото, което им дава Втората поправка на конституцията.
Ако се разчуеше, че правителството е разоръжило хора, които след това са се оказали мъртви? Скандалът щеше да е страхотен. Такава ужасна история би вляла нова енергия в битката за контрол над оръжията. Би наелектризирала консервативните гласоподаватели. Би се превърнала в гневен аргумент в приближаващите президентски избори.
— Всичко е адски сбъркано. Няма значение истината за Пакистан, за липсващите оръжия, но нищо не оправдава това — не спираше да говори Луси. — Има и по-добри начини да се направи. Това, което правят, е лично, отмъстително и унищожително. В къщата има дете и куче. Те пък какво са виновни?… Е, това е зло и дори не е необходимо.
— Зависи кого попиташ — каза Джанет. — Сигурна съм, че за някой е необходимо.
— За Ерин.
