„Овладей се.“
Когато се запознах с Бентън, той работеше в звеното за поведенчески науки, в елитния екип от психолози профайлъри, който се намираше в бившето бомбоубежище на Хувър. Ходех там, за да се срещам с него заради разследвания, и не се свенях да си измислям извинения. Когато исках да се видя със специален агент Бентън Уесли, нямаше крайност, до която да не стигна, а много често и Луси беше с мен. Тя знаеше какво става. От години знаеше, че с Бентън сме повече от колеги. Разбираше какво означава това.
Той беше женен и имаше деца. В професионално отношение беше конфликт на интереси главният съдебен лекар да спи с шефа на ФБР профайлърите. Всичко, което правехме, беше нередно. Би се сметнало за срамно и неетично, но нищо не можеше да ни спре и неочакваното напомняне за това удари в целта. Без да искам, реагирах така, както не очаквах, и осъзнах колко съм наранена. След всичко, през което бях преминала, а и денят не бе свършил, къде беше той? Бентън беше със своите хора. ФБР бяха неговите хора. Не семейството му. Не аз. Преди два месеца за малко да ме убият и той пак беше с тях. Как можеше да им е толкова лоялен след всичко случило се? Как можеше да няма нищо против това, което правеха с Луси?
„Съсредоточи се!“
В онези минали дни, когато официално отивах по работа в Куонтико и слизах в мрачната пещера, тя бе най-славното място на света. Когато изгарях от желание за него. Когато не можех да мисля за нищо друго, освен за него, точно каквото бе и отношението на Луси към Джанет, каквото и двете изпитваха една към друга. Те се обичаха. Винаги се бяха обичали, дори когато бяха разделени през всичките онези години. Не ги вълнуваше дали нарушават правилата, точно както нас с Бентън, а ние ги нарушавахме през цялото време. Така става, когато хората изневеряват, и докато гледах живото излъчване на телефона си, знаех, че има причина то да ми бъде показано.
Събирах сили за това, което може би предстоеше, и си спомних, че охранителните камери, които бе инсталирала Луси, имат резервни батерии и вградени твърди дискове. Можеха да продължат да работят и да записват без сървъра, без външно захранване. ФБР не бяха спрели мрежата на Луси, макар да си въобразяваха, че са го направили. Не можеха да я контролират, въпреки че си мислеха, че го правят. Те не можеха да я надхитрят, но някой друг го бе направил. Охранителната й система и комуникационната й мрежа бяха отвлечени. Бяха използвани, за да се предава на живо това, което тя правеше в личното пространство на своя дом. Луси не знаеше, че това се случва. Нямаше как да се досети. Никога не би позволила такова нещо, не спирах да си повтарям. Шпионираха я по същия начин както през 1997 година и сега тя имаше представа за това точно толкова, колкото и тогава. И въпреки това ми се струваше невъзможно моята проницателна, упорита, брилянтна племенница да бъде измамена така от някого.
И то повече от веднъж.
Съмненията ми растяха експоненциално, докато гледах как Луси и Джанет клечат на сивия под и оглеждат големите каменни плочи, все едно нещо с тях не е наред. Познах къде са, Луси го наричаше Палавата работилница на Дядо Коледа — помещение, професионално оборудвано с рафтове от пода до тавана, с всевъзможни инструменти и машини, необходими за обработка на оръжие, правене на муниции и автомонтьорска работа.
Чух дишането на Марино и усетих топлината му. Беше се приближил незабелязано зад мен и гледаше над рамото ми. Отдръпнах се и му казах в никакъв случай да не го прави. При никакви обстоятелства не можеше да гледа. Беше достатъчно зле, че аз бях компрометирана. Нямаше нужда да компрометираме и него.
— Мили боже! В тяхната къща? — Той не можеше да откъсне очи. — Кой друг гледа това?
— Не знам, но ти не бива. — Покрих телефона с ръка. — Няма какво да гледаш. Стой настрани и не поглеждай.
В работилницата нямаше прозорци, а лампите на тавана бяха силни като в операционна. Виждах Луси и Джанет ясно. Можех да проследя израженията им и всеки техен жест. Ярките светлини бяха безмилостни, груби и заслепяващи, но точно такъв изглеждаше и животът в момента. Изложен на показ, несигурен и пълен с измами и нагли лъжи. Гледах племенницата ми и партньорката й в личното пространство на техния дом. Те обсъждаха нещо. Край тях имаше работни маси, менгемета, високи кутии с инструменти, фреза, струг, циркуляр, шлайф, бормашина и поялници. Не знаех със сигурност какво обмислят, но можех да направя предположение. Бяха скрили нещо там долу, вероятно Луси го бе направила. Наркотици, оръжия, може би и двете. Докато гледах и слушах племенницата ми, си дадох сметка, че тренировъчният й екип на ФБР от времето й в Академията все още ми изглежда иронично, но не по същия начин.
