— Помня, че бързо се отдръпнах от труповете в корпуса. — Продължих историята оттам, където бях спряла. — Очевидно някой току-що бе влизал там с харпун, и то решен да ни избие всичките. Това бе първата ми реакция. Бентън претърсваше океанското дъно с фенерче може би на петнайсет метра от мен и аз доплувах до него и почуках по кислородната му бутилка с ножа, за да му привлека вниманието. Тогава я видях да излиза иззад потъналия кораб.
— Видяла си някой да излиза иззад потъналия кораб — поправи ме Донахю.
— Видях я да се прицелва с харпуна в мен — повторих настойчиво. — Завъртях се с гръб към нея и тогава чух свистене, а после тракане.
— Завъртяла си се, за да се защитиш, затова първата стрела е ударила кислородната ти бутилка — заключи Донахю.
— Не — отвърна Луси вместо мен. — Първата стрела е ударила кислородната й бутилка, защото такова е било намерението на Кари.
— Защо го казваш? — попитах. — Откъде би могла да знаеш намерението й?
— Видя какво стана, когато кислородната бутилка на Росадо бе улучена, докато той чакаше на повърхността, а жена му го снимаше от кърмата на яхтата — отвърна Луси. — Въздухът под налягане го изстреля като ракета нагоре и започна да го върти, всичко е във видеото. Ако вече не е бил мъртъв, вероятно е щял да умре от счупен врат или да се удави.
— Неговата кислородна бутилка бе улучена от куршум, не от стрела — отговорих.
— Това е психологическа игра — каза Луси. — Кари би трябвало да е знаела, че си видяла видеото с Росадо, който се върти във въздуха. Трак! Удря кислородната ти бутилка и ти би трябвало да направиш връзката. Че може би същото ще се случи и с теб. Само че щеше да е по-зле. Ти си на трийсет метра под водата и кислородната ти бутилка е пробита, а от нея излиза компресиран въздух.
— Стрелата не би могла да пробие стоманената ми кислородна бутилка.
— Знаеше ли го в мига, в който се случи?
— Това не би било възможно — отвърнах. — В мига, в който се случи, нищо не разбирах.
— Знаеше ли дори, че това е стрела?
— Спомням си, че силен тласък удари устройството, контролиращо плаването ми, и се опитах да се освободя от него възможно най-бързо. — Спомнях си го много ясно. — Може би заради това беше. Може би след като бях гледала видеото с убийството на Росадо съм се страхувала, че кислородната ми бутилка ще експлодира като неговата.
— И след това вторият изстрел те улучва в крака — каза Луси. — И това също е било нарочно. Както нарочно стрелата е била закачена за поплавък. Кари е направила всичко така, че поплавъкът да започне да те дърпа с прибоя. Третирала те е като пронизана риба.
Сетих се какво бе казал Бентън, след като това се случи. Кари обичаше да унижава. Тя ме бе размотавала като опитна мишка и сигурно все още ми се присмиваше. Той ми обясни, че в мен тя всъщност виждала себе си и собствените си реакции. Дали щеше да избяга? Или щеше да ме изкорми? Дали планът й не бе първо да ме отслаби? И да ме довърши след това?
— Искам внимателно да разгледаш мига, в който я виждаш да насочва харпуна към теб. — Луси се пресегна към телефона. — Съжалявам, че не мога да го покажа на голям екран. Но ще видиш какво имам предвид. Много важна подробност, която не се забелязваше, преди да изчистя видеото.
На екрана се виждаше размазаният силует на Кари, когато я видях да излиза иззад потъналия кораб. Спомнях си, че ме погледна в очите, когато вдигна харпуна и стреля. Свистене. А след това тракане. Аз се обърнах и стрелата улучи кислородната ми бутилка. Луси погледна над рамото ми и посочи.
— Ето тук. Погледни добре харпуна. Виждаш ли това?
— Не знам. Просто прилича на харпун.
— Всъщност е релсотрон, и то дълъг, поне метър, и е за едър дивеч. — Тя докосна екрана с два пръста и увеличи изображението. — Но виж и нещо друго. Виж я как държи оръжието. Едва се забелязва, но съсредоточи се върху ръцете й, как ги дърпа към гърдите си. — Тя пусна няколко секунди от видеото, за да ни покаже. Беше тъмно и размазано, но разбирах какво цели.
— Ето. Има два гумени спусъка, но използва само единия — обясни Луси. — Така презарежда по-лесно и по-бързо. Но за такова голямо оръжие единият не е достатъчен, ако иска да постигне необходимата скорост, и можем да се обзаложим, че когато е застреляла двамата гмуркачи на полицията, е използвала и двата. Но не и с теб.
— Можела е да убие теб и Бентън — каза Донахю. — Била е бърза и въоръжена, а вие двамата — нито бързи, нито въоръжени. Но по някаква причина те е оставила жива. Възможно ли е, Кей, да си решила, че тя няма да те убие? Защото си я познала? И то след множеството й ужасни убийства? И въпреки това си сметнала, че няма нищо страшно да отидеш да се гмуркаш там?
— Просто си вършех работата. — Това бе единственият отговор, който имах, но осъзнавах, че не е честен. Не се боях тогава, а трябваше. И все още не се страхувах. Може би защото нямаше смисъл. Да се боиш от Кари Гретхен нямаше никаква полза. Може би се бях отказала от тази нормална човешка реакция преди много години и не бях наясно с това до този момент.
