Луси се пресегна през масата и взе телефона. Въведе някакъв текст и го върна на Донахю.
— Когато се предполагаше, че е загинала в катастрофата с хеликоптера, това бе снимката в досието, снимана е в полицията, когато е била арестувана предната година и затворена в Кърби на остров Уордс. Уикипедия, между другото. Тази снимка е в Уикипедия. Кари Гретхен си има собствена страница там.
— Защо? — попитах. — Защо точно сега има страница в Уикипедия и кога се е появила?
— Наскоро — отвърна Луси. — Можеш да погледнеш историята на създаването й и ще видиш, че първата версия е публикувана преди месец и половина. Оттогава човекът, който я е качил, я редактира и нямам съмнение, че това е тя. Кари. Сигурна съм, че тя е сложила полицейската снимка и снимката от въздуха на Психиатричния център Кърби.
— Който, както знаете, е на остров в Ийст Ривър. Тя е единственият пациент в историята му, който е избягал от тази психиатрия за престъпници — каза Джанет на Донахю. — Някак си е успяла да се свърже с откачалката, която споменахме по-рано — Нютън Джойс. Оказа се, че той е сериен убиец, който изрязвал лицата на жертвите си и си ги взимал за спомен. Имал огромни запаси във фризера. Бил е пилот, имал собствен хеликоптер и кацнал с него на остров Уордс, после отлетял с Кари. Останалата част от историята не свършва толкова добре, поне не за него.
— Избягала е с хеликоптер от сериен убиец? Как е успяла да го направи? — Донахю бе впечатлена.
— Въпросът винаги е бил как успява да направи нещо — каза Луси. — И винаги има дълга и сложна история. Кари е изключително интелигентна и изобретателна. И много търпелива. Знае, че ще получи каквото иска, ако изчака и не се поддава на импулси, на копнежи и на гняв.
— Значи така е изглеждала. — Донахю обърна телефона към нас.
Лицето й бе младо и много красиво, но очите винаги я издаваха. Напомняха ми на колела със спици. Сякаш се въртяха, когато ненормалните й мисли се надигаха зад тях и захранваха злото чудовище, което обитаваше душата й.
Кари Гретхен беше рак. Осъзнавах, че това е изтъркана патологична метафора, но в нейния случай беше самата истина. Не бе останала здрава тъкан, само злокачественост, която бе погълнала живота й и напълно бе превзела психиката й. Почти не я разглеждах като човешко същество и в известен смисъл тя не беше, защото й липсваха основните характеристики, с които да стане член на същия вид, от който сме всички ние.
— Е? — каза Донахю. — Тази жена ли видя?
— И да, и не — отвърнах. Настроението ми потъваше все повече, докато не се озовах на морското дъно, дълбоко и мрачно като мястото, на което за малко не бях умряла. — Не бих се заклела в това в съда. Не и на основата на това.
Жената, която бях видяла на трийсет метра под повърхността, приличаше на по-възрастна Кари, но беше факт, че не можех да съм сигурна, и вероятно нямаше съдебни заседатели, които да я осъдят на базата на този запис или на моите твърдения какво се бе случило. Не знаех какво бях очаквала, но си мислех, че видеото ще е с по-висока резолюция, с по-добро качество. Мислех си, че ще видя как ножът ми порязва лицето й. Беше толкова реално!
Можех да се закълна, че съм я ранила лошо. Никой не постави под съмнение думите ми тогава, дори и Бентън. ФБР провери местните болници и лекари заради сигурността ми, че Кари има сериозна рана на лицето, която изисква пластична хирургия. Дори и след нея тя вероятно би останала обезобразена до живот и това би било ужасна съдба за нея, като се имаше предвид какво бях научила днес за суетата й, за страховете й от остаряването и погрозняването. Но не виждах нищо, което да подкрепи това, което си мислех, че се бе случило. Ставах все по-объркана и потисната и Луси го виждаше.
— Долу е било тъмно и фенерчето ти не е било насочено към това, което си снимала — каза тя. — А доста си се движила. Това е проблемът. Движила си се.
— Ами ако записът се обработи? — попита Донахю.
— А ти какво си мислиш, че виждаш? — отвърна Луси. — Прекарах доста време върху това. — Не каза кога и къде. И добави: — И както казах, това е най-доброто, което може да се постигне. Камерата, която инсталирах на шнорхела, бе за да записва събирането на доказателства и при него леля Кей би насочила фенерчето си към това, което взима. Не съм инсталирала камерата с мисълта, че ще бъде нападната под вода, че изобщо ще се случи нещо подобно.
— Мислиш ли, че Кари е очаквала Кей да снима гмуркането и атаката й да бъде филмирана?
— Това е смисълът на камуфлажа, качулката, ръкавиците — каза Луси. — Тя се е сляла с обкръжаващата я среда при слаба видимост и ако трябва да отговоря на въпроса ти — да. Кари е знаела точно какво прави и би забелязала камерата на шнорхела. Кари със сигурност е очаквала, че някой може да записва гмуркането. Тя ни познава.
— Може би по-добре, отколкото ние се познаваме — добави Джанет.
— Какво друго? — Донахю отново насочи цялото си внимание към мен.
